Или защо туристическият бранш ще продължава да търпи загуби
След чисто социалистическите лозунги към БГ туристите и крокодилските сълзи по братушките, родният туристически бранш се сети, че и българите са туристи. Не е лошо, че късно се сетиха, лошото е, че браншовиците се държат така, като че ли всички ние сме им длъжни. Защо да сме длъжни да почиваме по родните курорти, само за да не фалира поредния некомпетентен, алчен и високомерен хотелиер или ресторантьор?
Когато преди три години германците се отдръпнаха, хотелиерите изобщо не се притесниха, защото нещата за тях вървяха чудесно и ги бяха заменили с руснаците.
Сега браншът остана без резервен вариант и се сети за забравения български турист. 25 години родният турист не се котираше пред чужденците, тъй като туроператорът предплащаше на хотела за тях. Нищо, че това бяха пияни руснаци, дебнещи германци или алкохолизирани британски младежи. Българинът винаги е бил втора-трета категория турист в родината си. Още през социализма, заради валутата на западняците, не можехме да припарим в държавните курорти, макар да бяха "наши".
После секторът стана частен и българите отново изпаднаха от родната класация с предпочитани туристи. За разлика от по-богатите от нас западноевропейци, които почиваха на смешни цени, договорени с туроператора, за нас никой не считаше за нужно да предлагапредплатени пакетни. И въпреки, че в хотелите винаги се намираха места, на рецепцията ни одрусваха с двойно-тройно по-високи цени от тези на чужденците. Отделно като си платим и храната в ресторанта, и по 80 лв. разходи на ден за плаж, и за транспорта по морето, накрая почивката излизаше дебело. Тук дори не става дума за пари, а за "по-специално" отношение към сънародниците.
Чудно ли е тогава, че над 1,2 млн. българи изцяло се ориентираха към Гърция и Турция? Причините за това са прости: там персоналът е учтив и гледа да ти угоди; няма презастрояване на крайбрежието; има прекрасни пейзажи и не се налага да надничаш в стаите на отсрещния хотел; плажовете са чисти и най-вече безплатни, а като капак ти сервират безплатно питие. В Гърция проблемът е решен без концесия, като плажът се отдава безвъзмездно за стопанисване на най-близкото крайбрежно заведение. Там плажовете са малки, но пък не са пренаселени. Няма крещящи в микрофоните аниматори, които да ти надуват главата, забавлявайки чужденците, каквато е практиката в нашите курорти. Рибата, която се предлага навсякъде, е прясна. Най-хубаното от всичко е, че в Гърция и Турция има съхранена природа по крайбрежието, която привлича туристи с всякакви финансови възможности. За по-богатите любители на екстремни водни спортове се предлагат прекрасни девствени места, които не са застроени с бетонни дворци, както например маститите голф-имения за богаташи у нас.
Такива девствени места в България се броят на пръстите на едната ръка и ежедневно еколозите водят битки с частни бизнес интереси, получили съгласието на властта да строят курортни селища. Добрата новина е, че у нас израства едно ново поколение млади хора между 25 и 40 години, които работят здраво, поддържат добър жизнен стандарт, обичат природата, природосъобразния начин на живот, пътуванията и екстремните спортове. В профила се вписват около 1,2 млн. българи, които не са чуждопоклоници, но пред алтернативата на съсипаното Черноморие, избират спокойствието и природата в най-близките дестинации Турция и Гърция.
Българският туризъм е длъжник на българските граждани и няма право да гледа на тях като на спасителен резервен вариант. Призивът на премиера и молбите на бранша за проявим съчувствие и патриотизъм, са меко казано нелепи. Особено след десетилетия игнориране на българските туристи, с мераците на бранша да ни изцеди докрай, обяснявайки алчността с просташкото:"Ден година храни". Патриотизмът и разбирането трябва да са взаимни. Очакваме кризата да научи бранша, че всеки туристически пазар е важен, независимо колко е голям и че най-важното е българите да държим един на друг.
Твърдят, че вътрешният туристически пазар е свит, защото хората нямат сигурна работа и доходи. През всичките години обясняваха, че това е причината у нас да не вървят предплатените туристически услуги. По този въпрос обаче също може да се спори. Първо, защото такива пакети години наред изобщо не бяха предлагани. И второ, от 6,9 млн. души население - около 3 млн. ходят редовно на почивка, от тях 1 млн. имат добри финансови възможности, а около 1 млн. българи минават за платежоспособни.
Браншът да си отговори защо активно почиващите българи на Черноморието са само 250-300 хил. души годишно, при 560 000 редовно почиващи в Гърция и около 620 000 - в Турция. Данните предостави на iNews Румен Драганов, директор на Института за анализ и оценка в туризма. Той обаче не е съгласен, че българските туристи са избягали от Черноморието. Всъщност сънародниците ни посещавали както Гърция и Турция , така и нашето море, като отскачали за уикендите по няколко пъти в сезона. Според него от калпавото обслужване и лошите условия се оплакват само българите, които поради липса на пари не познават най-качествените места за почивка и посещават само селища, където услугите са посредствени.Тези бедняци, освен че са претенциозни, са и родотстъпници, защото след първото си разочарование потеглят към курортите на Турция и Гърция.
