Прекрасна идея за разходка в хубавите топли дни на циганското лято е преоткриването на Балчик. Този град е подценяван от мнозина и вероятно е най-малко познатият дори за българските туристи сред черноморските.
Причината е, че е доста на север и не се слави с бурен нощен живот като Несебър и Слънчев бряг, нито с техния брой стари къщи и черкви. Тези градове обаче си приличат, защото всичките са основани като гръцки колонии и в тях за първи път в Европа започва да се отглежда грозде и да се прави вино.
Дионисополис
Специално Балчик е кръстен Дионисополис на бога на тази напитка Дионис, който е единственият тракийски – сиреч, наш – в гръцкия Пантеон, тоест сред безсмъртните жители на Олимп. После е римски, византийски, а превзет от българите е наречен Карвуна – да, той е първата Каварна, за да приеме името на прочутия болярин Балик чак във века на падането под османска власт.
Центърът на Балчик е интересен микс от български, гръцки и румънски влияния, като забавното е, че крайното впечатление от този странен микс е средиземноморско усещане, много повече от това, което имаме в другите ни морски селища. Ще го усетите особено, ако се спускате от площада на върха надолу по хълма към морето.
Двореца
Покрай брега се вие алея, която води от пристанището към Двореца. Той е единственият у нас, строен не от български владетел. Причината е окупацията на Южна Добруджа от Румъния между Първата световна война и 1940 г.
Дворецът е една неголяма вила, която обаче е забележителна със своето минаре, залепено към нея. Според легендата тя е направена в отомански стил, заради любовта на румънската кралица Мария към турски капитан, когото тя срещала точно тук. Дворецът може да бъде разгледан, запазен е в автентичния вид.
Малко встрани от него има каменен трон, където повечето туристи се снимат, след него пък е някогашният стол на Комитета за култура, който при соца използваше двореца и вилите в парка му като почивна станция.
Днес в ресторанта се правят дегустации – логично в града, кръстен на ресорния бог Дионис. Разбира се, няма нищо по-впечатляващо от ботаническата градина на Двореца.
Тръгваме да се разхождаме в нея от ресторанта. Недалеч от него можете от специален мост да се насладите на красив водопад с растителност като в джунгла. По-нататък има специално подредена панорамна градина в отомански стил, която е и северният край на парка и на имота на Двореца.
Дворецът е дело на италиански архитекти, а началото на изграждането на резиденцията започва през 1924 г. Една от първите построени сгради е вилата на кралицата „Tenha Yuvah” (самотното гнездо). През следващите години се изграждат нови самостоятелни вили, православен параклис, нимфеум, вътрешни дворове в мавритански стил, традиционна възрожденска къща и чешми, украсени с изящни мраморни медальони с митологични персонажи.
В архитектурата се преплитат старобългарски, готически, ориенталски и мавритански елементи. Оформят се и много градини, в които също се усеща влиянието на различни култури, стилове и вярвания. Този еклектичен стил се дължи на румънската кралица – последовател на бахайската религия, която равнопоставеност между религиите и единство на бога, на вярата и на целия човешки род.
Градината
През 1926 г. швейцарският ботаник Жул Жани проектира и изгражда парковия комплекс. 29 години по-късно Софийски университет „Св. Кл. Охридски” създава на това място ботаническа градина с площ 65 дка.
Днес тук се отглеждат над 2000 растителни видове от 85 семейства и над 800 рода. Колекцията от палми, например, включва 33 вида, някои от които са на повече от 50 години.
Никъде другаде в България и на супер малко места в Европа можете да видите налични тук видове като каучуково дърво, бонбонено дърво, книжно дърво, моливно дърво, гинко билоба, едроцветна магнолия, метасеквоята, която е била смятана за изчезнал вид, докато при една научна експедиция в Китай наш учен не открива живо растение.
Кактусите
Най-удивителното място в парка обаче е прорязаната с декоративни канали през плочите от типичния варовиков балчишки камък, който застила всичко наоколо, кактусова градина.
Тя е втора по рода си в Европа след тази в Монако. Представена е на открито от април до тези последни дни на октомври на площ от 1 дка, която на живо обаче изглежда много по-голяма. Впечатляваща е и колекцията от 600 екземпляра гигантски сукуленти, някои от които цъфтят веднъж на 100 години. Сред най-красивите цветя в градината са водните лилии и магнолиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа.
