Сезонът се движи с намаление от 20%, а туристическото министерство закъснява с мерките за следващото лято
Снимките на пусти плажове и опашки по границата с Гърция създадоха истинска facebook-буря, според която вече никой не ходи на българското море, защото отива в Гърция. Това, разбира се, е повърхностно заключение - по черноморските курорти все пак има хора, а опашката на Кулата беше предимно от увеличения транзит през България от Румъния, Молдова и Украйна. Проблем с летния сезон на Черно море обаче има и той е повече от сериозен.
Още през зимата стана ясно, че след три много силни години България отбелязва спад на резервациите за почивки от всички основни пазари. В разгара на лятото поводи за оптимизъм липсват въобще: късните записвания не са успели да наваксат изоставането.
Така към момента генерираното намаление на основните пазари е около и над 20%, а в края на сезона ще стане ясно и какво е финансовото му изражение.
Лошите резултати от лято'2019 почти автоматично означават и лош резултат за цялата година - по различни оценки морският сегмент има дял от над 70% от туризма, който през миналата година регистрира приходи от 8.4 млрд. лв.
А "минусът" ще прелее в някаква степен и в икономиката като цяло: по данни на туристическото министерство секторът осигурява над 12% от БВП на страната заедно с ефекта върху свързани индустрии като транспорт, храни, напитки, услуги и др.
Това не е просто намаление - точната дума за сегашната ситуация е срив. Основната причина за него е това че в международния туризъм позиции възвърнаха държави като Турция, Египет, Тунис и др., които през последните години натрупаха загуби заради политическа нестабилност, тероризъм и др. Но много по-важната причина е, че България изглежда не е успяла да задържи гостите, които чуждите проблеми доведоха тук.
Затова извън текущите опити за минимизиране на загубите през този сезон, най-същественият въпрос за бизнеса сега е какво може да се направи занапред. След няколко години на доста стабилен ръст една слаба година все още не е сериозен проблем.
Истинската драма обаче ще дойде, ако това се окаже началото на тенденция. Неглижираните с години проблеми и липсата на инвестиции в позамъгления имидж на българските курорти, може да заложат нови кризи. А нито бизнесът, нито туристическото министерство изглежда да имат ясен план как да ги предотвратят в зародиш.
Пусти плажове
С наближаването на средата на лятото надеждите, че България ще успее да навакса натрупаните големи намаления при ранните записвания, вече започват да угасват. Обявените намаления от 20-30% за записвания в последната минута, които и в момента продължават, не водят до съществено обръщане на ситуацията.
Данните на големите туроператори и хотелиери сочат, че към момента на морето се регистрира двуцифрен спад на всички основни пазари, включително Германия, Русия и централноевропейските държави като Полша. Очакванията са, че единствено Великобритания може да завърши на миналогодишните нива или малък плюс, доколкото през тази година за първи път в България започна да оперира един от трите най-големи туроператори в страната - jet2holidays, с полети до бургаското летище.
Според Христо Гълбачев, управител на туроператора "Астрал холидейз", който е българският партньор на Thomas Cook, намалението към момента е около 20%. "При хотелите с много висок рейтинг то е около 8-10%, а при останалите много повече", коментира още той.
Представителят на REWE Touristik за България Калин Сутев коментира, че никой не успява да навакса лошите ранни записвания. Към момента спадът при туроператорите, водещи германски туристи, се движи между 20 и 25%. По-лоши са и очакванията за руския пазар - намалението при различни туроператори дори достига 30% и то на фона на спада оттам през последните две години.
"Сезонът върви изключително трудно, работим в момента ден за ден", коментира председателят на съюза на хотелиерите в Слънчев бряг Елена Иванова, която е и собственик и на комплекса "Империал ризорт" в курорта. По думите й през тази година туристите ги няма, а разходите в хотелиерството се увеличават, включително и с влизащите по-високи цени на електрочеството от 1 юли.
Още едно доказателство за срива в българския морски туризъм са очакванията за 2019 г. на концесионера на двете морски летища - "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт".
Според компанията през тази година на летище Бургас ще бъдат обслужени над 3 млн. пътници, а на това във Варна- около 2 млн., съобщава БНР. Такава бе прогнозата и в началото на пролетта. През миналата година през бургаската аерогара са преминали 3.28 млн. пътуващи, а през варненската - 2.28, сочат данните на компанията.
На този етап е рано да се направят прогнози колко ще е минусът при приходите в края на сезона, доколкото и хотелиерите и туроператорите продължават да предлагат различни оферти и да увеличават намаленията. При всички случаи обаче той ще бъде по-висок спрямо броя на гостите - голяма част от стаите са продадени по-евтино в кампании за удължени ранни записвания или с отстъпки в последната минута.
Спад при растящ пазар
Нито един бизнес не може да върви само нагоре, нито 2019 г. е първата, в която българският туризъм регистрира намаление. Проблемът обаче се крие в причините за спада.
През 2014 и 2015 г., когато този сектор също завърши "на минус", това се случи основно заради затруднената икономическа ситуация в ключовите пазари Русия и Украйна и рязкото поскъпване на рублата и гривната, което направи по-скъпи почивките на тези туристи към европейските дестинации.
В момента обаче Черноморието регистрира намаление на фона на икономически подем, стимулиращ като цяло потреблението, и растящ туристически пазар на всички континенти. По данни на световната туристическата организация към ООН се очаква международните пътувания и през тази година да нарастнат с между 3 и 4% след като през 2018 г. прескочиха границата от 1.4 млрд. Това означава, че България не е конкурентна спрямо други дестинации.
За спада на българския туризъм тази година има много ясно обяснение. Той не се дължи на някакво драстично влошаване в качеството на предлаганите тук услуги, а на завръщането на международната сцена на държави като Турция, Египет, Тунис и др.
През последните години те регистрираха катастрофален срив, основно заради тероризъм и политическа нестабилност. Казано с други думи - причините, които болезнено засегнаха туризма в конкурентни дестинации сега изчезват и те си взимат туристите обратно.
"Пазарите ни обърнаха гръб сега, защото през годините България не можа да се наложи като основна дестинация за почивка, а си остава алтернативна", коментира Калин Сутев, представител на REWE Touristik за страната.
И хаотичните мерки
През седмицата туристическият министър Николина Ангелкова призова пред БТВ да не "отписваме сезона", защото бил в началото си. Но самото туристическо министерство изглежда отдавна го е "отписал". Единственият възможен инструмент, с който ведомството можеше кризисно да се включи в минимизирането на загубите от лято '2019 бе като адаптира националната реклама на България към записванията в последната минута или към пазари, които традиционно правят резервации на почивки по-късно.
Затова впрочем настояваха още през зимните месеци големите хотелиери и туроператори. Но нищо в тази посока не бе направено - националната програма за реклама на туризма за тази година е приета миналото лято и впоследствие не е актуализирана.
Макар и в началото на годината туристическото ведомство гръмко да обяви 2019 за годината на вътрешния туризъм, не положи особени маркетинг усилия, които да стимулират българите да избират почивки в България, а единствената по-голяма кампания "Неочаквана ваканция" през месеците април и май, която трябваше да осигурява трета бонус нощувка при резервация на две, не предизвика интерес нито сред бизнеса, нито сред туристите.
Единствената по-смислена мярка, която туристическото министерство обмисля за следващия сезон'2020 е механизъм за насърчаване на организирания туризъм, чиито параметри все още са неизвестни.
Очакванията са чрез него да бъдат стимулирани чартърните полети по подобие на преки конкуренти на България (като например Турция), които от години ги субсидират явно или скрито чрез рекламни договори, или по друг начин.
Много от играчите в туристическия сектор подкрепят мярката предвид, че и в момента резултатите от рекламните кампании, която България периодично организира в чужбина, са спорни. По информация на туристическото министерство обаче въпросният механизъм ще бъде представен тепърва за обществено обсъждане в края на август, което може да се окаже фатално закъснение за традиционния бизнес ритъм в морския туризъм.
Обичайно договорите между хотелите и туроператорите за следващото лято се подписват още през юли и август, а през октомври на западните пазари излизат офертите за ранни записвания.
Или както коментира представител на бизнеса пред "Капитал": летищата и туристическите компании вече трябваше да знаят в детайли какво ще бъде предложено, доколкото сега е периодът, в който активно се подготвя новия сезон и полетните програми до различни дестинации.
На този ранен етап предварителната информация от бизнеса е, че се очаква цените, на които хотелиери и туроператори сключват договори за сезон '2020, да бъдат задържани. Очакванията са обаче играчите в бизнеса да се опитат да насърчат изключително важните ранни записвания за следващата година чрез повече инвестиции в маркетинг и реклама.
За бизнеса, който разчита на летния туристически сезон сегашните резултати трябва да са много ясен сигнал за събуждане. Ръстът от последните няколко години изглежда нито е бил изработен, нито дори подарен - просто даден за малко назаем. Сега е време да се мисли за истинска промяна в модела на българския летен туризъм и спасението няма да дойде от държавата.
