Ако не ви е страх от комари, отидете до самия край на България. Знаете мястото поне от табелите покрай пътищата над Варна – Дуранкулак, където свършва страната на североизток и започва Румъния.
Нашата морска столица е на 100 км, а съседската Костанца – само на 60 км. Това е и най-източното населено място в България изобщо, което пък е причината слънцето тук да изгрява 18 минути по-рано, отколкото в София. Така Дуранкулак се явява двоен край на страната ни.
В търсене на небетонирани плажове, можете да намерите два точно такива на крайбрежието на Черно море. Северният е 3-километров, колкото на Златните, но вместо с ваканционен комплекс като Ривиера, граничи с Румъния. Наричат го на кораб, заседнал точно преди половин век тук. Негови и на руски шлеп останки са нещо като туристическа атракция - и двете отломки са хвърлени тук от страшни морски бури, заради които от древни времена и „морето ни носи името Черно”, както пишеше Багряна.
Южният плаж пък е цели 6,5 км, почти колкото на Слънчев бряг, само че без стотиците хотели и апартхауси. Чиста природа чак до съседния и доста по-популярен Крапец. Там пък кисне от половин век захвърлен от морето гръцки кораб. Изобщо, в околността са круширали немалко мореплаватели от всякакви епохи – още от древността, което пък личи по изхвърляните периодично на брега керамични съдове. Местна забележителност е специално насипаната пирамида, която е изпълнявала днешната роля на Шабленския фар с векове.
Дуранкулак обаче може да се похвали с още два – по-малки от морето, разбира се, водни басейна. Единият е езерото, което местните наричат Блатото. Другият е блатото, на което пък викат Карталеца. Те са свързани с тресавище, а пейзажът може да ви напомни Луизиана от филмите. Романтиката настрана, въпросното място пречи за прекия достъп от селото до морето. Така че се заобикаля.
Като споменахме морската столица, добре е да се каже, че при Дуранкулак е намерено злато, което съперничи за титлата „най-старо в света” с онова от Варненския некропол. Според учените намереният точно преди 45 години езерен град на границата е най-големият праисторически некропол в целия свят.
Също като Варненския го датират някъде преди около 7000 години. Сега има само останки, не особено добре поддържани и представени – в друга страна щяха да бъдат планетарно известен обект с хиляди прииждащи туристи всеки ден.
Още повече пак при Дуранкулак е намерена най-старата писменост в света – на 5 хилядолетия – по-древна от китайските йероглифи и египетските знаци. На острова в езерото има и скален храм на богинята – майка Кибела.
Ако се сещате филма за Хан Аспарух – българската суперпродукция, направена за 1300-годишнината на България, представете си пейзажа, при който наистина са се водили битките за създаването на нашата държава с Византия, а славяните са влизали под водата, дишали са през сламки от местната растителност и изведнъж са изненадвали ромеите, изскачайки от нищото и атакувайки в гръб.
По време на Първата българска държава, която италианците например наричат в историческите си книги Империя, чак до самия й край през 11-и век езерният град е бил жив и населен.
Дотогава, както са доказали учените, има седем етажа цивилизация - едно върху друго са строени селища 6000 години. И преди хиляда, с византийското робство, животът в езерния град е пресечен и никога не се възстановява. Освен от вила на баровец от наше време.
