Министерство на регионалното развитие и благоустройството е отговорило с бели полета на искане на 18 организации по Закона за достъп до обществена информация кои са експертите, архитектите и администрацията, изготвили спорната Наредба 10А
от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, която забранява свободното къмпингуване.
Това заяви пред news.bg адвокат Дончо Бораджиев, един от адвокатите в организация "Да запазим Корал", който води делата на общинско ниво с различни общини относно наредбите за къмпингуване. Към него се присъединяват и други адвокати и природозащитните организации срещу застрояване на Иракли, Синеморец и други.
Организациите са получили отговор по Закона за достъп до обществена информация, в който са поискали да знаят кои са експертите, участвали в изработката на проектонаредбата, но вместо списък с имена им е изпратен списък с длъжности и заличени бели полета, на база неприемливо правно основание.
В свои становища Комисията за защита на личните данни нееднократно се е произнасяла, че лицата, заемащи публична длъжност, са с обществен статут, поставящ ги в положение на по-занижена защита по отношение техните лични данни.
Трите имена на лице, заемащо подобен вид длъжност, не следва да се характеризират като лични данни. От организациите уверяват, че отказът да се предоставят имената на лицата, участващи в експертната комисия, по своята същност е отказ от представяне на обществена информация, посочват от там.
Организациите безусловно настояват горепосочената проектонаредба да бъде оттеглена и да се предприемат действия по създаване на регулация чрез Национална стратегия за къмпиране в полза на държавния и обществен интерес, за което настояват да помогнат официално с експертиза.
Срещу Наредба 10А от ЗУЧК са заведени десетки жалби и становища на граждани, каза той. "Затова поискахме да се сверят картите и поискахме да научим членовете, които са писали наредбата, къмпингували ли са, какви интереси имат, връзки с местните общини, от коя партия са, служители от различни министерства, архитекти и служители на общини, които създават наредбата, обясни Бораджиев.
Срокът за обществено обсъждане изтече и настояваме наредбата от парламента да бъде извадена от ЗУЧК и да се върне към Закона за туризма и да е с нови права, а дотогава "трябва да изчезне от правния мир наредбата", настояват природозащитниците.
Очаква се да се събере ведомствена комисия, която да обобщи становищата. Има три варианта - да остане в сила наредбата, да я променят или да я премахнат.
Адвокат Бораджиев коментира и още един правен абсурд - тази наредба забранява само къмпингуването по морето, а по реките и язовирите, където са бедните - то остава. Там също е проблем заради замърсяването.
Адвокат Бораджиев е категоричен, че Законът за устройство на територията е лобистки закон, който е "променян по казуси, поради което параграфите му стигат до буквата "ю".
Още в първите дни ще се изпратят писма и искане в дневния ред на новия парламент да влезе промяна в ЗУЧК и къмпирането да се върне и да се обсъди на национално ниво.
Организациите изпращат и становище до МРРБ, президента, премиера и други министерства, че наредбата срещу къмпингуването е "неадекватен удар по развитието на туризма в България - в противовес на съвременните икономически модели, културния международен имидж на страната, устройственото планиране, опазването на ландшафта, флората и фауната, както и здравословния начин на живот на населението и конституционните му права".
Забрана вместо регулация, индикации за удар към независимите граждани и експертни организации, които изобличават тежките проблеми с противоконституционно отчуждения и обезобразен бряг на Черноморието ни, личащата липса на експертиза при изготвянето на проекта за наредба - без базисни данни за къмпинг културата и къмпинг туризма, нулев стимул за новите "къмпинги", никакви задължения на общините за обособяване на такива места, скандалната нулева позиция на България по отношение на развитието на къмпинг-туризма на страната в европейски план, са сред подчертаните аргументи в становището, освен правните основания и отчетливата неприемлива административна тежест на обстоятелствата, които би породила наредбата.
