Туризмът без съмнение беше отрасълът на българската икономика, засегнат най-тежко от COVID пандемията и ограничителните мерки.
Спирането на полетите, изчезването на чужденците и страхът от заразяване на публични места доведоха до невиждан спад на туристите, нощувките и приходите до степен, че години икономически ръст в туристическите общини беше изтрит. Руската война в Украйна също имаше своето негативно отражение.
Въпреки това показателите за лято 2023 г. сочат към почти пълно възстановяване на равнищата преди кризата. Слуховете за смъртта на онлайн платформите за краткосрочен наем също изглеждат силно преувеличени.
Сравнението на общия брой нощувки за петте месеца на активен летен сезон по Черноморието между май и септември сочи почти пълно възстановяване – през 2019 г. реализираните през този период нощувки в страната като цяло са били малко под 21 млн., през 2023 г. – 19,7 млн.
Въпреки че в двата най-активни месеца все още има по приблизително 100 хил. нощувки по-малко в сравнение с 2019 г., ако тенденциите останат в същата посока, 2024 г. ще надскочим равнищата отпреди кризата.
Значителна промяна има и в приходите от нощувки – докато през лятото на 2019 г. приходите от нощувки са били 1,172 млрд. лв., то през лятото на 2023 г. вече достигат 1,511 млрд. лв. или ръст от 29%. Прякото сравнение на приходите е трудно на фона на инфлацията, но дава обща насока за тенденцията на развитието на сектора.
Областната динамика сочи към неравномерен темп на възстановяване в различните региони на страната. Трите черноморски области – Бургас, Добрич и особено Варна, все още остават зад предкризисната си равнища на туристическа активност, поне представена през броя на нощувките.
На този фон обаче София и Пловдив, където е съсредоточена по-голямата част от останалата туристическа дейност, вече са задминали равнищата от 2019 г., което сочи към по-бързо възстановяване на сегмента на градския туризъм, подкрепен и от връщането на нискотарифните полети.
Възстановяването на туризма поставя и още един важен въпрос в контекста на обсъжданията около държавния бюджет – говорим, разбира се, за отстъпката от данъка добавена стойност за хотелите и ресторантите. Специалната по-ниска ставка беше въведена с ясната цел да тушира ефектите от локдауните и отлива на чужденци.
Съдейки по данните за последното лято обаче нощувките, броят на летовниците и приходите на туристическия бранш отдавна са се отърсили от ефекта на пандемията и ограниченията. С това изчезва и причината за специалното данъчно третиране, което от своя страна означава, че пълният размер на ДДС следва да бъде възстановен.
