Ненужно оскъпяване на дрехи и обувки, загуба на работни места, увеличаване на сивия сектор.
До това може да се стигне, ако бъде приета предложената от правителството продуктова такса за дрехи и обувки, твърдят представители на компании от двата сектора. Промените са част от измененията в Закона за управление на отпадъците, внесени в Народното събрание преди лятната ваканция на депутатите, които ще се гледат на първо четене в парламентарната комисия по околната среда и водите, без преди това да са обсъждани с бизнеса, пише "Капитал".
Какво се предлага
Промените предвиждат да се създаде публичен регистър на лицата, които пускат на пазара обувки и текстил (по аналог с тези за батерии и акумулатори, електронно и електрическо оборудване, минерални или синтетични масла, гуми, полимерни торбички). От текстовете става ясно, че изискванията ще важат за всички обувки и текстилни изделия, продавани на българския пазар, включително и за тези втора употреба.
Предлага се също банковата гаранция за регистрирането на организации за оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил да бъде 500 хил. лв. (същата е сумата и за организациите за оползотворяване на отработени масла). Отговорността на този тип организации е събирането, съхраняването, транспортирането, рециклирането, полезното използване на отпадъците.
В проектозакона липсва понятието "продуктова такса". Но тя следва логично, тъй като по правило се заплаща от лицата, които не членуват в организация за оползотворяване на отпадъците (каквато се предлага да бъде създадена), нито са организирали индивидуално тази дейност. Засега няма официална информация за размера на таксата, но неофициално се говори за лев на килограм при дрехите.
Без обсъждане
"Предложенията са внесени на 30 май 2018 г. и са на министерството на екологията. Те не са включени в първоначалния вариант на проектозакона, представен за обществено обсъждане на 22 март и с краен срок за предложения и мнения до 21 април.
Няма данни по тези текстове да е изготвена оценка на въздействието, както изисква Законът за нормативните актове", коментира за "Капитал" Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и собственик на second-hand веригата магазини "Мания".
Сдружението първо реагира на новите алинеи, които са абсолютна изненада за останалите браншови организации в сектора на облеклата и обувките.
Срещу този подход на добавяне на текстове "в последната минута", без да е искано мнението на бизнеса, възразява и Илияна Павлова, директор на центъра "Чиста индустрия" в Българската стопанска камара (БСК). "Предложенията не са пускани за предварително обсъждане в публичното пространство по никакъв повод и са неприемливи като цяло, затова реагирахме остро", обясни тя. Камарата вече организира първа публична дискусия по текстовете и внесе свое официално становище в парламента.
"Темата не е сложена на масата за обсъждане. Тя се е промъкнала тихомълком преди ваканцията на депутатите. Това е типично българска бързина, която намирисва на далавера", коментира за "Капитал" и Мариан Колев, собственик на веригата магазини "Хиполенд", с уговорката, че изразява лично мнение, а не на Българската ритейл асоциация, чийто председател е. Изненадващите предложения съвпадат с летните отпуски, затова и други сдружения все още не са изразили колективно становище по тях.
Единствени в Европа
От Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба възразяват не само по процедурата, но и по същество. "Предложенията, свързани с продуктовата такса, са антиекологични, защото не изпълняват целите на Рамковата директива за отпадъците, според която повторната употреба следва да бъде насърчавана", казва Севдалин Спасов.
Той уточнява, че годишно в страната се събират и преработват (сортиране, окачествяване, насочване за продажба, износ или за други промишлени дейности, в които се използват парцали) над 50 000 тона текстилни отпадъци, като над 20 000 тона се изнасят за трети страни (Русия, Украйна, Пакистан, държави в Африка). В страната се продават около 10-15 хил. тона дрехи втора употреба всяка година, посочва Спасов. Точно тези количества ще подлежат на регулиране, ако промените бъдат приети.
Севдалин Спасов определя предложенията като антиевропейски. "Продуктовата такса за употребявани облекла е прецедент в ЕС. Единствената държава в рамките на Европейския съюз, която налага продуктова такса върху текстилни материали, е Франция, но тя се дължи само за новите облекла, обувки
и спално бельо. Събраните суми се използват за субсидиране на сортирането и рециклирането на отпадъци с текстилен произход", коментира Севдалин Спасов.
Към момента единственото европейско изискване, което следва да бъде изпълнено, е въвеждане на разделно събиране на отпадъци от текстил от домакинствата към 1 януари 2025 г.
Разделното събиране обаче в никакъв случай не означава създаване на организации по оползотворяване и разширена отговорност на производителите, каквито промени се предвиждат, твърдят от БСК. От камарата смятат също, че високият размер на банковите гаранции ограничава достъпа до пазара.
"Събирането на такси от фирмите от една организация по оползотваряване е примамливо и много апетитно. Няма обаче велики постижения в сферата на тези колективни системи за третиране на отпадъците. Има организации за оползотворяването на гуми например, но това не пречи масово да се горят гуми. Освен това някои не предоставят прозрачна и изчерпателна информация за резултатите от своята дейност, не убеждават хората, че има смисъл от тяхното съществуване", казва Илияна Павлова.
Владимир Димитров, изпълнителен директор на Асоциацията на рециклиращата индустрия, смята, че създаването на регистър на лицата, които пускат на пазара дрехи и обувки, ще доведе до допълнителна административна тежест за стотици фирми.
"Както е известно, организациите по оползотворяване на отпадъци трябва да представят набор от документи, част от които са договорите с фирмите, които пускат изделия на пазара, както и с компании, които ще рециклират отпадъците. В България обаче засега липсват мощности за рециклиране на облекла и обувки. Отделна тема е, че има десетки видове текстилни материи, които подлежат на различно третиране", обобщава той.
"По какви причини се иска въвеждане на продуктова такса за текстил и обувки. Защото сме най-богатите, защото работим при най-ясните правила, защото сме най-некорумпираните? Има подозрения, че ще се поверят милиони на няколко фирми. Би било жалко, ако се случи. Аз лично не съм засегнат от такава мярка. Дрехите, които продаваме, са 2-3% от целия ни оборот, така че просто ще спрем да ги продаваме. Но бизнесът на много хора ще бъде засегнат за сметка на няколко фирми", обобщава Мариан Колев от "Хиполенд".
Възможните ефекти
Според Севдалин Спасов, ако предложенията бъдат приети, потребителят ще бъде допълнително натоварен ценово. "На фона на средната продажна цена от 2-3 лева на дреха секънд хенд поскъпването може да бъде с около 20-30%, а трябва да добавим, че нашите клиенти са ценово най-чувствителната група от обществото", изчислява той.
Вторият очакван ефект е загубата на работни места. "Тъй като е нереално това поскъпване да бъде поето само от потребителите, това ще доведе до сериозни финансови затруднения на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, което пък може сериозно да застраши съществуването на сектора, където работят над 8000 човека", обобщава Спасов.
Държавата: това е масов отпадък
От официално писмо отговор до Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, подписано от Николай Кънчев, заместник-министър на околната среда и водите, става ясно, че ако бъдат приети, новите правила ще се отнасят само за дрехи, които остават за продажба на българския пазар (при дрехите втора употреба – след сортиране или друга операция по подготовка за повторна употреба). Количествата, които се изнасят за други държави, както и негодните за повторна употреба няма да се облагат.
Писмото дава и някакви мотиви за налагане на тези мерки. В него пише, че "отпадъците от облекло и текстил са масово разпространени отпадъци" и че производителят трябва да носи "разширена отговорност за тях", което става или чрез участие в колективни схеми (организации за оползотворяване), или индивидуално.
Според отговора "липсата на регулирана цялостна система за управление на този вид отпадъци и социалният статус на определени групи граждани води до наличие на нерегламентирани практики по изгаряне на такива отпадъци с цел отопление", а нелегалният внос на такива отпадъци води до зачестяване на тези практики.
От екоминистерството признават, че новите промени "са направени след общественото обсъждане – по предложение на бизнеса, постъпило при обществените консултации". И затова "няма как да фигурират в първоначалния проект на закона и в оценката за въздействието".
На следващ етап обаче се предвижда "извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието на наредба за отпадъците от обувки и текстил". "Получените резултати ще определят най-приложимия вариант на действие. Всички заинтересовани лица ще имат възможност да вземат участие в обсъждането", уверяват от ведомството.
