Чумата по дребните преживни животни продължава да се разпространява в Странджанско, след като в нови селища продължават да бъдат откривани животни с антитела,
заяви пред БНР д-р Георги Чобанов от Агенцията по безопасност на храните. Откриването на антитела означава, че животни са боледували от чума или са били ваксинирани, обясни той.
Според него „чумата при дребните преживни животни е такова заболяване, което не се среща повсеместно и България беше свободна от това заболяване. В този случай, когато заболяване не циркулира в дадена територия, тогава животните не са го срещали и те нямат антитела. Освен това в България е забранена ваксинацията с такава ваксина, няма и такава ваксина на пазара, която да се ползва, така че се очаква нашите животни да са чисти от антитела или от вируси.
Всяко едно животно, в което бъде открит наличие на вирус, това означава, че то е инфектирано и че това е огнище на заболяването. Когато това животно не бъде забелязано или не бъде докладвано, че е заболяло, има един период, през който то боледува, преболедува и практически вирусът не може да бъде открит в кръвта, а започват да се антитела. По принцип антителата се изграждат в два случая – или след ваксинация, или след боледуване“, каза той.
Според него обаче се спекулира с възможността животните да са ваксинирани. Преди няколко дни министърът на земеделието каза в НС, че при последните пробив Странджанско у 256 животни са открити антитела.
До 28 декември са в сила европейските рестрикции по посока на реализацията на животни заради огнищата на чума по стадата в Странджа.
„Т.е. животните трябва да се колят и консумират само в забранената територия. Млякото може да се изкупува, преработва и консумира в тази зона. Движение на животни се допуска само за незабавно клане до кланица, не се допуска преместването на животни от един обект в друг обект, което в голяма степен затруднява населването на обектите с нови животни“, коментира д-р Георги Чобанов .
„ЕК действа на същия принцип, на който действа и Агенцията по безопасност на храните – опитваме се да изолираме засегнатите, така че да не могат да предадат нататък заболяването. Освен това е много важно решаването на тези казуси да става много бързо, за да остане много по-малък мащаб, а от друга страна – и самите хора, когато ликвидирането на една такава болест приключи бързо, не се стресират допълнително“, каза той.
Според д-р Чобанов ветеринарното законодателство е достатъчно ясно, но проблемът е друг – че то не се „чете от други структури, включително и фермери“.
Д-р Георги Чобанов поясни:
В самия закон за животновъдството е записано, че когато фермерът се занимава с някакъв вид животни, той трябва да е достатъчно компетентен да се занимава с тях, т.е преди да се започне да се гледат животни, трябва да е ясно какво се случва, когато се стигне до такава ситуация.
Затова нашите основни мерки са насочени към превенция, затова и сега говорим за птичи грип, за африканска чума, говорим и за биосигурност, за изолиран на животните, за недопускане на заболяването във фермата.
В момента, в който заболяването е допуснато във фермата – и то е допуснато пак от хората, които се грижат за животните – няма много варианти за решаването на казуса. Трябва максимално бързо да се приключи с тази зараза, за да може хората да продължат да си развиват бизнеса.
