Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват от Игнажден / 20 XII / и завършват на Коледа, отбелязан от православната църква като Рождество Христово.
Подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб. Основният хляб, посветен на коледния празник е с кръгла форма, с украса от тесто – кръст или кръг, и се нарича боговица, бъдняк, светец, вечерна.
Момите в семейството приготвят и украсяват специални краваи, предназначени за коледарите. От тестото се навиват и преплитат обръчи, плитки, затова и в песните се пее за „вит-превит” кравай. Някои от краваите са кръгли с дупка в средата. За малките коледарчета са коледните кравайчета, колачета.
Жените в семейството готвят и основните храни за трапезата, които са задължително постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник.
През деня, докато се приготвя храната, малките коледарчета започват своите обиколки. Те са момчета до 12-13 годишна възраст, носещи торбички, които обикалят домовете на близки и съседи с пожелания за здраве и плодородие.
За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича „бъдник” или „коладник”.
Кулминационен момент е трапезата, около която се събира цялото семейство. Вярва се, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали.
Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният член от семейството изпълнява няколко ритуални действие. Първо, той прекадява с тамян, за да пречисти сакралното пространство – дома, от злините акумулирали се през годината. Едва след това старейшината разчупва хляба и раздава по едно парче на всички, с което дава начало на празничната вечеря.
Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите. Те са само мъже, предимно ергени и годенци. Подготовката им започва по-рано, започват да учат коледарските песни под ръководството на по-възрастен, женен мъж, който е водач на групата и се нарича „станеник”. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украса на калпаците от китка и нанизи от пуканки.
Влизайки в дома, те пеят специални песни за всеки член от семейството, като започват от стопанина. Песните изразяват пожелания за здраве, благополучие, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарската благословия. Стопаните даряват коледарите с боб, брашно, сланина, месо, а момата подава специално приготвения коледарски кравай, върху който са поставени и малко пари.
Традиционна храна за празника
Жито; Прясна питка; Боб; Кравайчета; Сарми с булгур или ориз; Баница /зелник, тиквеник/; Пълнени сушени чушки с фасул; Ошав /компот от сушени плодове/; Орехови ядки с чесън и мед; Пресни ябълки, круши и др.
Мачкан /джуркан/ боб
Продукти: 500г фасул, 200г кромид лук, 15г сол, 2 моркова, 30г сушен магданоз и джоджен, 200г олио, 2 лъжици червен пипер.
Фасулът се изчиства, измива и накисва в студена вода за около 8 часа, след което водата се изхвърля, налива се нова и се оставя да ври с нея 15 минути. Отново се налива чиста вода и се прибавят нарязаните на ситно лук и моркови. След сваряването се посолява, отцежда се водата и докато е топъл, се мачка на каша, сипват се олиото и червения пипер и се наръсва с магданоз и джоджен. Яде се студен.
Коледа /25 XII/
На 25 XII се празнува Коледа, наричана още „Божик”, „Божич” или „Голяма Коледа”. На този ден не се работи и всички отиват в църква на тържествена служба.
Обикновено на Коледа коледарите правят общо угощение със събраните от коледуването продукти в дома на станеника.
Източник: Регионален исторически музей
