Ето, че отново е време за смяна на времето: в нощта срещу неделя в ЕС за пореден път ще врътнем стрелките на часовниците с един час назад.
И така ще преминем от лятно към зимно време, т.е. към нормалното време.
В допитване, проведено през 2018 година, гражданите на ЕС се обявиха против смените на времето. ЕК и Европейският парламент се съгласиха. Само че Съветът на ЕС така и не е постигнал единодушие в консултациите, които текат от 2019 година насам.
На срещите на върха на ЕС темата все оставаше на заден план, а акцентът все беше Брекзит, проблемите с климата, пандемията и други важни въпроси.
Дали някога ще спрем да сменяме времето? Това оправдание не е сериозно,тъй като в крайна сметка става дума за волята на гражданите и за еднозначното обещание, дадено по време на изборите за Европейски парламент през 2019 година - нежеланата смяна на времето да се премахне,тъй като е излишна.
Това не би трябвало да е чак толкова сложно, смятат простосмъртните, които не познават дълбините на европейската бюрокрация и разнопосочността на интересите на държавите членки, а и не им се занимава. Някои от държавите членки искат завинаги да се запази лятното време, други държат твърдо на зимното. За някои се съмва твърде късно, за други се стъмва твърде рано.
Правят се многобройни справки в таблиците за броя на слънчевите часове, за времената на изгрева и на залеза. Анализатори отбелязват, че цяла Франция би трябвало да бъде в една по-западна часова зона, а Полша - в по-източна.
Някои евродепутати предричат истински времеви хаос и край на европейския вътрешен пазар, ако всяка държава членка започне да се отнася към времето така, както ѝ харесва. Това, разбира се, е абсурд, тъй като единно лятно и зимно часово време в ЕС има едва от 2002 година - а континентът все пак е функционирал някак и преди това.
Срамните пазарлъци около един толкова елементарен въпрос показват кои са същностните проблеми на ЕС, включително при разискването на големи теми като коронавируса, климата, Китай или правовата държава в Полша: държавите членки основно определят насоките. Но дори и само един или двама са против, напредък така и не се постига.
Дори и по въпроса за смяната на времето. Така че популистите в Полша и Унгария нека най-после спрат да повтарят, че властта в Брюксел била диктаторска. Винаги има нужда от компромиси и от време, много време, за да бъде намерено решение. Погледнат отвън, този часовников механизъм на ЕС, е смущаващ и дори катастрофален.
Общност, която след три години празни приказки не може да се споразумее дори за часовото време, иска да се изявява като суверенна световна сила? Това е смешно! Би трябвало тази неделя за последен път да въртим стрелките на часовниците. Но както се казва: всяко нещо с времето си. А отговорността за тази безсмислица е изцяло на Европейския съвет.
