Навсякъде из ЕС има хора, които не могат да отопляват добре дома си. Но в никоя друга страна те не са толкова много, колкото в България - 27,5%.
В Румъния едва 10% имат подобен проблем, става ясно от репортаж на Евронюз.
България отново излезе на първо място в една нелицеприятна класация: за енергийната бедност в ЕС. Това научаваме от 8-минутното предаване на Евронюз "Real Economy", посветено на темата. В него се казва, че 27,5% от българите не могат да отопляват достатъчно добре жилищата си.
Навсякъде из ЕС има хора с подобни проблеми, но в никоя друга страна те не представляват толкова голям дял от населението, колкото в България. На второто място в тази мрачна статистика застава Литва - там 23,1% от хората не могат да си позволят да отопляват домовете си достатъчно. В северната съседка на България обаче - Румъния - подобен проблем имат само 10% от населението.
Тази зима на територията на Европа ще мръзнат общо около 35 милиона души - защото не могат да си платят отоплението. Но какви са причините за това? Отговорът гласи: най-вече ниски доходи и жилищни сгради с ниска енергийна ефективност, се казва в предаването на Евронюз.
"Един кубик дърва вече е 90 лева"
По-нататък в него показват репортаж от България - страната, в която мнозина са принудени да избират за какво да дадат парите си - за храна или за отопление. "През зимата температурите в България често падат под нулата. А това е проблем - особено за социално слабите хора", обяснява репортерката Фани Горе.
Тя е посетила България, за да разбере дали европейските помощи могат да помогнат на домакинствата. Там се е срещнала със 71-годишния Никола Тишански от Кочериново.
Домът му е скромен, в репортажа се виждат кадри от помещение с печка на дърва, която Тишански тъкмо зарежда. Той разказва пред репортерката, че пенсията му е малка - равнява се на около 150 евро. Единствено благодарение на държавните енергийни помощи е успял да си закупи дърва за огрев. "През октомври получих 520 лева за дърва - за цялата зима. 500 лева са пет кубика. Купих осем и платих разликата от джоба си. Кубикът преди струваше 75 лева, сега вече е 90", казва Тишански.
Разходите за енергия растат, а това удря по скромния бюджет на 71-годишния пенсионер. Той получава финансова помощ за медицинските си нужди, както и пандемична надбавка като пенсионер, но въпреки това вече почти не може да си плаща сметките, медикаментите и хранителните продукти, научаваме от репортажа на Евронюз. Един път на ден му носят топла храна по програмата "Топла храна за душата". Пред камерата Тишански показва какво е получил днес: "Това е леща и тука има няколко картофа, но не мога да се оплача".
Програмата "Топла храна за душата" се финансира от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ). Социално слаби в България и още над 15 милиона европейци получават храна благодарение на този фонд, научаваме от репортажа.
Екипът на Евронюз посещава още едно домакинство в Кочериново и разговаря с 62-годишната Евелина Просеникова, която се грижи за своите възрастни родители, макар че самата има нужда от помощ поради частичната си инвалидност. Пенсиите не стигат за покриване на семейните разходи, поради което тя получава различни държавни помощи. Иначе домакинството съвсем ще затъне, става ясно от репортажа.
"Получавам помощи за отопляване и за храна, идват и да ми помагат. Сега е много по-добре, защото поне не ми се налага да готвя", казва Евелина Просеникова.
Тя е спестила пари за печка, в която гори дървени въглища. "Купихме два тона, надявам се да ни стигнат. Трябва да пестя от пенсията, защото отоплението наистина ни е много важно", казва 62-годишната жена. А репортерката припомня, че енергийните разходи са бреме за най-бедните български домакинства. През 2018 година тези разходи са възлизали средно на 16% от бюджета им. За сравнение - в Чехия са били 20%, но пък в Швеция - едва под 5%.
Едно е ясно: без помощи много българи не могат да се справят
В подкрепа на хора като Евелина и нейното семейство най-добре би било да се комбинират национални и европейски помощи. Това е и целта на ЕС в борбата му срещу бедността във всички нейни проявни форми, научаваме още от дългия репортаж на Евронюз. Заместник-генералната директорка на Генералната дирекция заетост, социално дело и приобщаване, българката Андриана Сукова, казва пред репортерите на предаването:
"За бедните хора се оказва много важно към храната и подкрепата за материалното им осигуряване от страна на ФЕПНЛ да се добавят и национални помощни мерки, които намаляват разходите за отопляване на жилището и за медикаментите, от които се нуждаят по-възрастни хора - и по този начин да им се даде възможност да водят нормален и достоен живот."
