Сирни Заговезни през 2022 година се пада на 6 март. Това е последният ден преди Великденските пости, които продължават 7 седмици и завършват с Великден.
Празникът е известен още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Масленица, Сирница.
В седмицата преди Сирни Заговезни не се яде месо, но могат да се ядат животински продукти – яйца, мляко, кашкавал, сирене. След Сирни Заговезни, по време на поста, се преустановяват всякакви животински продукти и се консумират само растителни храни.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Обичаят се нарича още Сирни поклади или Прошка, защото вечерята е предшествана от искане и даване на прошка. По-младите искат прошка от по-възрастните, младоженците посещават кумовете си, занаятчиите – майсторите, които са им „дали хляб в ръцете“.
Обичайната формула е „Прощавай! Простено да ти е!“, но тя има различни варианти според региона. Идеята е човек да започне физическото и духовното пречистване, което ще постигне чрез постите, след като е получил опрощение от близките си. И след като той самият е дал прошка за грешките, които волно или неволно всеки е правил.
В нашия език има много поговорки, които учат, че човек не бива да държи лоши мисли в главата си, защото те „умъчняват сърцето“ и „загрозяват лицето“. С други думи – прощавай, независимо дали си получил извинение и дали провинилият се заслужава това благо – прошката.
Празникът е свързан с различни ритуали и традиции – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане.
Палят се много огньове и факли, за да се прогони зимата и злото.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.
