"Претупала" - тази дума използва вестник "Сега" в свой материал, касаещ работата на прокуратурата по един от големите скандали в България за последните години.
Става въпрос за договорите за поддържане на пътищата и дали там има незаконна надценка.
Според "Сега", в постановлението, с което Софийската градска прокуратура (СГП) отказва да образува досъдебно производство и по този начин няма да има търсене на наказателна отговорност, а евентуално само административна, се съдържат и неверни твърдения.
Отделно, липсва разследване дали и как се е стигнало до възлагане на разходи за милиони над първоначално предвиденото, пише вестникът. Постановленията на прокуратурата по казуса стават достъпни по Закона за достъп до обществена информация, след сигнал от активиста Николай Неделчев, като първи за тях писа сайтът за разследваща журналистика Bird.
Резултатът от разследването е прекратена преписка, която беше подадена от бившия служебен регионален министър Виолета Комитова и от вицепремиера Асен Василев, част от редовното правителство на Кирил Петков. Решението на СГП да не се занимава със сигнала е потвърдено както от апелативната прокуратура, така и от Върховната касационна прокуратура.
Комитова и Василев смятат, че Агенция "Пътна инфраструктура" е допуснало незаконно възлагане на дейности по 14 договора над позволения лимит за оскъпяване от 50%.
Законът за обществените поръчки позволява първоначалната стойност на договорите да се надхвърля при възникване на непредвидени обстоятелства, но извънредните разходи не могат да са над 50% от началната стойност.
Допускането на извънредни разходи до 50% се извършва със сключването на споразумение, което на свой ред трябва да се обяви пред агенцията за обществени поръчки до 30 дни след подписването му.
Изменението на договор с такова основание подлежи и на контрол от страна на АОП. Според "Сега" обаче нищо от това не е проверено от СГП в рамките на преписката по сигнала на Комитова и Василев.
Вестникът твърди, че наблюдаващият прокурор надълго и нашироко е аргументирал как договорите са сключени след редовно проведени поръчки. Подробно е изследван и реда, по който са вземани решенията за възлагане на допълнителните дейности - колективно от Управителния съвет на АПИ, като парите после са осигурявани от държавния бюджет с постановление на Министерския съвет.
Като сериозно предимство се изтъква, че в договорите било допуснато да има надхвърляне на първоначално заложените стойности. "Сега" обаче счита, че в постановлението "съвсем мимоходом" се признава, че законовото изискване да се допуска наддоговаряне с 50% е нарушено, но пък това било наложително с цел обезпечаване на безопасността на пътищата.
За да подсили това внушение, прокурорът е изтъкнал невярно обстоятелство - че парите за извънредните разходи са осигурени от резерва на държавния бюджет за непредвидени и или неотложни разходи, твърди вестник "Сега".
Проверката на прокуратурата потвърждава, че при 9 договора е допуснато незаконно надплащане над позволения лимит, като надплатеното в разрез със закона възлиза на обща стойност 277,5 млн. лв. Това е много над обичайния размер на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по държавния бюджет.
За 2022 г. например резервът за непредвидени и неотложни разходи е 81,4 млн. лв., като това е обичайният му размер в последните няколко години. Това число всъщност онагледява доколко сериозно са нарушени правилата, коментират експерти.
В едно-единствено постановление, споменато от прокуратурата, парите са взети от резерва за непредвидени нужди, но става въпрос за малка сума в размер на 14,5 млн. лв. В останалите случаи, в които правителството е позволило на АПИ да плаща непредвидени разходи, парите са осигурявани за сметка на преструктуриране, тоест отпадане на други плащания по централния бюджет.
АОП има отношение към споразуменията, с които се допуска надвишаване на стойността на договорите. Но според прочита на "Сега" не е проверено защо АОП не е уведомена и имало ли е доклади в тази връзка в АПИ. Наблюдаващият прокурор изтъква обичайния аргумент за прекратяване на такива производства - липсата на персонална вина и наличието на колективно вземани решения.
Нямало и доказателство, че председателят на УС (управителния съвет) на АПИ е действал при пряк умисъл, преследвайки специална цел – да набави на себе си или другиго облага или да причини вреда. Не е достатъчно облагата просто да е налице като резултат от действията, а трябва да е доказано, че е целена, изтъква прокурорът.
Длъжностните лица в АПИ не са нанесли според прокуратурата вреда, защото през цялото време спазвали ясна процедура и взимали решения след внимателен анализ, потвърдени в последствие и с постановления на МС, и дори се грижели за обществото, е становището на прокуратурата.
Все пак прокурор Деян Захариев признава, че може да има извършено административно нарушение и разпорежда преписката да се прехвърли на АДФИ.
Апелативната и касационната прокуратура са потвърдили отказа за образуване на наказателно производство по сигнала. С това приключва темата за търсене на наказателна отговорност за нарушаване на служебни задължения и превишаване на власт.
