Да бъде ли безсрочно удължена програмата за подпомагане на украинските бежанци у нас - обсъждане на този въпрос започва в парламента. Той е точка от днешната програма на комисията по правата на човека, предстои бюджетната и тази по туризма също да се занимават.
Предложението за удължаване на програмата "до отпадане на необходимостта" бе внесено от ДБ на 3 ноември. Идеята е да се задължи правителството безсрочно да реализира програмата по правилата от преди 31 октомври (просъществували до средата на ноември). Тоест - тя да продължи, обхващайки спане и изхранване, включително в хотели. Основният мотив - държавните бази не спомагат за интеграцията, ситуацията е неясна, на хората трябва да се помага.
Министерството на туризма обаче опонира с внесено становище, че програмата няма как да е безсрочна, защото противоречи на статута на временна закрила, върху който се основава. Според експерти той може да бъде удължен максимум една година, тоест до 24 февруари 2024 г. В момента изтича на 24 февруари 2023 г., понастоящем до тогава е и програмата. ДБ не отговориха на въпросите на "Сега" виждат ли наистина проблем със статута и как би бил преодолян.
Позиции са изпратили още Български хелзинкски комитет (БХК), сдружение "Помощ за Украйна" и омбудсманът. Първата неправителствена организация също настоява за безсрочно удължаване на програмата. Втората - до изтичане на статута или безсрочно - но само за уязвимите групи. Омбудсманът Диана Ковачева също пледира за по-широка грижа за бежанците. Но и трите позиции по същество не разглеждат фактора "срок на временната закрила".
Така или иначе темата с продължителността на закрилата е доста важна. Тя засяга въобще пребиването на украинските бежанци.
Министерството на финансите пък е пратило становище, в което оповестява, че 30 млн. лв. без ДДС струва удължаването на програмата в периода 16 ноември - 24 февруари 2023 г. Парите са за сметка на държавния бюджет.
Вчера станаха ясни още суми, отпуснати за украинските бежанци - 448 000 лв. за оказана медицинска помощ и 6.82 млн. лв. за здравни осигуровки. Това са допълнителни трансфери от правителството към здравното министерство и здравната каса.
"Сега" отправи няколко въпроса към Европейската комисия относно предоставените от нея средства на България от началото на войната. Засегнати бяха и други теми.
Отговорът очерта следната рамка на отпуснатите пари:
Суми по линия на Европейския фонд за регионално развитие за периода 2014—2020 г., пренасочени за покриване на разходите за настаняване и храна по време на етапа на приемане:
- 13 293 589 евро ЕФРР от ОП „Околна среда“ (Европейски структурни и инвестиционни фондове (ESIF)
- 41 007 258 евро от ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (REACT EU 2022)
2. Европейски социален фонд (ЕСФ) за периода 2014—2020 г.:
- 18 513 884 евро от ОП „Добро управление“ за настаняване и храна по време на етапа на приемане (ESIF)
- 23 823 574 евро от ОП „Човешки ресурси“ за интеграция на пазара на труда (REACT-EU 2022)
- 2 249 649 евро по линия на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) за продоволствена и материална подкрепа чрез ваучери (REACT-EU 2022).
"ЕС удължи периода на изпълнение на трите фонда в областта на вътрешните работи за периода 2014—2020 г. с една година. Това дава допълнителна гъвкавост на българските органи да използват неизразходваното финансиране в подкрепа на украинските бежанци, и по-специално по отношение на нуждите от първоначално приемане, като например спешно настаняване, храна, здравеопазване и допълнителен персонал", уточняват от комисията.
Освен това новите фондове за вътрешните работи в периода 2021—2027 г. ще дадат възможност за допълнителни ресурси за държавите. Разпределените за България средства възлизат на 28.5 млн. евро по линия на „Убежище, миграция и интеграция“ (AMIF) и 121.5 млн. евро по линия на Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (BMVI). "България получава 10.9 млн. евро и под формата на спешна помощ за справяне с извънредния натиск върху нейната система за приемане и управление на границите", отговарят още от комисията.
"От компетентността на националните органи е да предлагат съответни мерки, ако има конкретна необходимост. Българските органи не са се свързали с комисията, за да обсъдят липсата на храна за украинските бежанци след средата на ноември" - това пък гласи коментарът по повод спряната храна.
Попитахме и има ли данни каква част от предоставените на България средства са изразходвани досега. "Според информацията, получена от комисията, почти всички суми вече са били използвани и мерките, финансирани с тези средства, са в процес на изпълнение", гласи отговорът. По специално мерките и етапите са: настаняването и храната от 24 февруари до 31 май 2022 г.; дейностите за интеграция на пазара на труда, стартирала през юни 2022 г. ; програмата с ваучери за продоволствено и материално подпомагане по линия на FEAD, започнала на 1 ноември.
