Соларен панел на покрива отдавна не е необичайна гледка, но всеки, който е обмислял подобна инвестиция, знае, че не става дума просто да намериш кой да направи монтаж след като вече имаш парите. Заради високите енергийни цени, макар битовите потребители засега да са предпазени от тези на тока, прогнозата е за засилване на интереса към тези домашни инсталации, пише Дневник.
Стимул за него се очаква да са и приетите наскоро законови промени, както и предстоящо кандидатстване за финансиране по европейска програма.
Развитие в застой
Последната поправка в Закона за устройство на територията заменя изискването за разрешително за строеж на фотоволтаична централа с уведомителен режим, когато става дума за мощност до 20 киловата. Макар и широко рекламирана, тази промяна на практика не изменя нищо. И преди гласуването й този вид проекти са били поставени от предишната 3 в 6 категория, тоест не се изисква разрешение за строеж, обяснява Илиян Илиев, основател на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и който в предишни години има личен опит с инсталирането на соларни панели.
Уведомителният режим означава, че хората, решили да си поставят фотоволтаик, за да си произвеждат част от тока, нужен им в домакинството, трябва да уведомят вместо да молят главния архитект на съответната община да им даде виза за проектиране.
Веднъж получена от собственика на съответното жилище, той трябва да се обърне към електроразпределителното дружество, към чиято мрежа е свързан. От него получава разяснения за процедурата, през която трябва да мине, и купчина документи - някои да попълни, други да осигури.
Сред изискваните документи ще е този за собственост на имота или договор за наем за поне 20-25 г., тъй като се предполага, че инсталацията ще работи поне толкова. Изискват се спецификации на самите панели и прилежащия инвертор, информация за това кой ще ги монтира и др.
Това се налага, тъй като личният фотоволтаик ще трябва да се свърже към електрическата мрежа, нищо, че токът е основно за собствени нужди. Освен ако, разбира се, не става дума за самостоятелна къща, чийто собственик не иска изобщо да ползва обществената мрежа.
А защо да не давате на мрежата целия ток
След като всички документи са предадени на ЕРП, неговите експерти трябва да обявят дата за присъединяване към мрежата. Законът не позволява да откажат, но е обичайна практика да се протака това решение с мотива за липса на капацитет в момента. По мнението на Илиев обичайно протакането е при по-големите обекти, а не толкова за домакинствата.
Възможно е да се наложи плащането на някаква такса на ЕРП според тарифата му. За жилища, които са в отдалечени местности, извън населени или рядко населени места, може да се поиска изграждане на трафопост или прекарване на някакъв кабел, но в града такива усложнения няма.
Илиев обяснява, че ако става дума за малка инсталация за домакинството само за лично потребление, а инсталирането не е свързано с единствена цел производство на ток и печалба от това, тогава не се очаква отказ или голяма бавене от страна на ЕРП.
Следва подписване на договор, в който потребителят трябва да избере между две възможности - да е производител на ток или консуматор/производител.
Причината е, че инсталираната мощност ще произвежда в различни часове и дни ток, който няма да може да се употреби на момента от домакинството, ще бъде в излишък за него. Тогава той отива в мрежата. Това означава, че дружеството ще получава ток, който ще трябва да плати на производителя, тоест на домакинството.
Според Илиев често дружествата се опитват да тласкат хората към това да приемат статута на производители, защото изплащат доставения от тях ток по-евтино отколкото им продават самите те. "Те ще ви изкупуват да речем тока за 15-20 ст., а вие ще купите от тях за 40-45 ст. Тоест, те нямат сметка да им продавате само излишния ви ток, защото ще губят от това", дава пример той.
Може ли в блока
Когато човек е собственик на къща, е ясно, че може да разполага панели върху покрива си без да е нужно нечие съгласие, извън това на институциите.
Не така стоят нещата в жилищен блок. Илиев има личен опит в това отношение - поставил си е соларен панел, интегриран в парапета на балкона в жилищен блок. Обяснява, че самата фирма, която го е монтирала, е предлагала да не е интегриран, а леко изнесен, за да поема по-добре енергията от слънцето.
"В такъв случай би трябвало да се иска съгласие на етажната собственост. Но положението е като с остъкляването на балконите. Никой не иска разрешение, освен ако няма скандал, а съседите си затварят очите за такива неща", сравнява той.
Смята, че е редно да има такова съгласие, за да няма последствия на по-късен етап, когато инсталацията вече е направена. А когато става дума да се ползва покривът, това е задължително, дори апартаментът да е на последен етаж, тъй като покривът е обща собственост. И в общината по закон трябва да искат такова съгласие от бъдещия собственик на фотоволтаичната централа, подчертава той.
Според него в тази част има юридическа празнота, защото не е известно какво става, ако общината поиска всички балкони да са еднакви и разпореди демонтирането на поставени вече фотоволтаици, защото не отговарят на нейната визия, например. А поставилият ги има договор за 20-25 г. със съответното ЕРП.
Колко киловата да се инсталират
В общия случай соларните панели ще осигурят част от нуждите на домакинството и затова потребителят си задава въпроса каква част е добре да покрива по този начин. Според Илиев решението за това зависи от финансовите възможности на домакинството. Казва, че средно 1 киловат инсталирана мощност струва 5 хил. лв. Оценката му е, че системата така е изчислена, че инвестицията се изплаща за 10 г., а в следващите до края на активния живот на панелите - 10-15 г. идва чистият приход.
Значение има и площта, с която разполага домакинството. В къщите е обичайно да се ползва част от покрива. "Има хора, които си превръщат двора в една инсталация, с което се лишават от него", дава пример Илиев за потребители, които са настроени основно да печелят, а не да си допълват нуждата от енергия с лично производство. Според него трябва да се ползват част от покривите на къщите, защото колкото и това да е ограничаващо, все е от помощ за месечните сметки за ток.
Допълва, че който има фоволтаик, вече не настройва уредите да работят през нощта, когато токът е по-евтин, а за времето между 11 и 14 ч., когато се произвежда най-много ток обичайно, защото слънцето е най-силно.
Дори само 1 киловат мощност да се инсталира, тя дневно (в нормален слънчев ден) произвежда около 4 киловата, от които често домакинството не успява да изразходва и около половината, макар това да зависи от източниците на енергия, които ползва, сезона и от нуждите.
Ако, например, има семейство с малко дете и повече хора стоят и ползват уреди вкъщи, а пък през зимата се ползва повече енергия заради отоплението, тогава консумацията е по-голяма. А също и какъв източник за отопление се ползва. Ако едно домакинство е на ток, през зимата най-вероятно ще използа винаги цялото количество ток. Остава ток, обаче, ако отоплението е на газ или друго.
Тези 4 киловата дневно са достатъчни за захранване на телевизор, хладилник, фризер и останалите битови уреди. Отоплението и захранването на бойлера са по-енергоемки.
Как да се избере фирма
Илиев съветва потребителите да избират фирми с история, макар, разбира се, никога да няма 100 процента гаранция. Важно е да се установи дали компанията има застраховка, която покрива щети от, например, технически гаф по време на монтажа.
Също много важен въпрос е какви гаранции дава фирмата и за колко години. Срокът често зависи от производителя на оборудването и е средно за 15 г. Остава въпросът, ако фирмата напусне пазара или фалира, кой поема след това поетата от нея гаранция. Той не е разрешен законодателно до момента.
Най-добрият вариант е фирмата, която ще продаде панелите, да направи и проекта, и самия монтаж, съветва специалистът. Фирмите обичайно работят с инженери, които правят оглед, гледат площта, обсъжда се каква мощност е подходяща и т. н.
Ако няма инциденти, не се очаква собственикът на фотоволтаик да има някакви сериозни ангажименти или разходи за поддръжка след като инсталацията е монтирана и свързана с мрежата. Според Илиев сервизното обслужване на един климатик е по-ангажиращо от това на фотоволтаик.
Самата техническа част - по изготвянето на проект и монтиране на соларните панели, не отнема повече от 2-3 седмици. Административната част обаче може да отнеме до 1 година.
Нерешени остават важни въпроси
Още от соцвреме жилищата в България са проектирани с мощност на мрежата от 10-12 киловата, което е достатъчно да се ползват основни уреди, посочва Илиев. За това не разбира по каква логика е прието уведомителният режим да се отнася до инсталации с мощност до 20 киловата.
По-големият проблем обаче е, че няма законодателно решение какво се прави с излишъка над 10 или 12 до 20 киловата, който по правило домакинството ще има.
Този излишък и връщането му в мрежата може да струва непредвидени разходи за собственика на инсталацията, когато това е нежелано, защото ЕРП ще санкционира това. В същото време този проблем поставя въпроса и дали при инсталирането на панелите потребителят не трябва да си сложи и батерии, които да съхраняват произведения, но непотребен от него ток.
Проблемът е, че батериите оскъпяват целия проект, могат за ограничен период да съхраняват и освен това самите те може да работят ефективно едва няколко години. Освен това тяхната ефектиност спада с годините.
Реално най-голямата батерия е мрежата и законодателят би трябвало да регулира този процес с излишъците в рамките на годината, посочва Илиев. За да не се налага както в момента всеки месец дружеството и собственикът на инсталацията да изготвят взаимни протоколи за това в коя посока колко енергия е влязла, за да се оформи сметката, а това да става на годишна база. Тъй като е ясно, че през лятото фотоволтаикът ще произвежда много повече от нужното на домакинството, което ще трябва да се връща в системата, а през зимата ще е по-малко. Ако въпросът се уреди, ще е нещо като при парното, при което има годишно изравнение.
Соларните панели са новото саниране
Една от най-очакваните програми по одобрения през миналата година Национален план за възстановяване и устойчивост е тази, по която домакинствата ще могат получат пари за изграждане на собствени фотоволтаични системи. Неотдавна Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане процедурата, по която ще става кандидатстването и одобрението, а програмата се очаква да влезе в действие от 1 февруари.
По програмата се залага финансирането на два типа инвестиции - за системи за подгряване на вода за бита от слънчева енергия или покривни соларни централи за производство на ток. Общо бюджетът на програмата е 59.8 млн. лева, от които 49.9 млн. лв. са от Европейския съюз, а 9.9 млн. лева национално финансиране.
Важно е да се знае, че за част от проектите ще има нужда от съфинансиране от страна на домакинствата.
Освен това кандидатите ще трябва сами да платят всичко, а след това да кандидатстват за възстановяване на разходите. Финансирането ще покрива дейности по доставка, монтаж и пускане в експлоатация в периода от 7 юни 2022 г. до подаване на предложението, както и такива, които ще започнат след сключване на договор за финансиране.
За фотоволтаиците финансирането ще е до 70%, но не повече от 15 хил. лв., тоест домакинствата ще трябва да покрият 30% от стойността на проекта. Няма да са допустими за финансиране разходи за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на фотоволтаични системи с инсталирана мощност, по-голяма от 10 киловата.
