От добри, прозрачни решения, експертни решения, до липса на стратегия и дългосрочна визия. От топло посрещане, до изгонване и липса на изхранване. От заявка за интеграция, до затваряне на врати. От хотели с петстепенно меню до центрове с каравани и бодлива тел.
От едната крайност в другата - това е най-краткото обобщение на това как изглежда управлението на кризата с украинските бежанци от българските власти от началото на руската инвазия в Украйна.
Зад този извод застават представители на неправителствени организации, активни от 24-ти февруари насам. Така на прага на годишнината от войната в Украйна е известно, че програмата за подпомагане на украинците е удължена с една година, но не е известно каква е стратегията на властите за управлението на потока, интеграцията, подпомагането на хората. По данни на неправителствени организации на много места хората се оправят сами или благодарение на общността от украинци, както и с помощта на медиатори.
Те признават, че в началото са вземани много добри решения, имало е добра организация и координация между институциите, процедури са били опростявани. Но от друга страна заради липсата на дългосрочна визия за справяне с потока и управлението му, липса на добре направен бюджет, на комуникационна стратегия, а впоследствие заради политическата нестабилност и падането на правителство, нищо не остава от добрите намерения.
За т.нар. Национален оперативен щаб, който преди е заседавал всяка седмица, дори и онлайн, в който са били включени неправителствени организации, сега почти нищо не е известно - кога и как заседава, кой членува в него и кой взима решения. "Дневник" изпрати заявление за достъп до обществена информация по темата.
Официално властите (служебното правителство с премиер Гълъб Донев, но и предишните управляващи от кабинета на Кирил Петков) казват (в своите брифинги и съобщения по темата), че са предприели хуманни и добри стъпки и че България е предоставила добри условия на бягащите от война.
Според последното правителствено решение временната закрила на бежанците от Украйна, потърсили убежище у нас, се удължава с една година - до февруари 2024 година. Това беше очаквано с оглед, че и Европейската комисия удължи действието на Директивата за временна закрила".
Статистиката показва, че през България от началото на кризата са преминали над един милион души. От тях останали са над 50 хиляди души, 11 хиляди са настанени в държавни и общински бази, а останалите са успели сами да си намерят място и да плащат самостоятелно наем. Сред хората в България има много пенсионери, както и майки с деца, хора с хронични заболявания.
Кошмарна турбулентност или как служебното правителство прави нещата трудни
"Ако трябва да започнем с положителните неща, бяха направени много такива. Подходът на правителството на Кирил Петков украинците да бъдат настанени хотели беше добър като знак към тях, бързо институциите се организираха, за да има регистрация на влизащите още по граничните пунктове, беше адекватно сформиран кризисен щаб, който работеше в добър формат - с представители на неправителствени организации, заседаваше всяка седмица, даваше се информация и насоки", коментира пред "Дневник" Диана Димова от фондация "Мисия Криле".
Организацията, базирана в Стара Загора от години се занимава с бежанци, основно такива, които пристигат от Турция (афганистанци, иракчани, сирийци).
През последната година те се занимаваха и с много украинци, като работят с 12 украински медиатора, които обслужват и помагат на над 300 семейства в Старо Загорска и Хасковска област. По думите й на фона на позитивните неща, е липсвала дългосрочна стратегия за управление на кризата.
"Трябва да се направи анализ за стратегиите, които бяха избрани. Не смятаме, че беше най-удачната възможност беше тези хора да бъдат настанявани в хотели. Голяма част от тези мерки бяха предприети, за да се компенсират хотелиерите след пандемията, а усилията не бяха фокусирани върху нуждите на хората. Като стана известно, след три месеца, че парите свършват, същия политически екип взе кардинално друго решение - прехвърлиха хората в центровете в Елхово и Сарафово - без достатъчно информация и предварителна кампания", казва още Димова.
Според нея тази турбулентност и рязка смяна в решенията на управляващите се е отразила зле на хората, които са се чувствали изплашени, застрашени и объркани. "Изведнъж решенията започнаха да се вземат спонтанно, без допитване до експерти. И после дойде служебното правителство. Чиито решения по отношения на украинските бежанци се вземат на тъмно, без мотиви", казва още Димова.
Илиана Савова от Българския Хелзински комитет (БХК) е още по-крайна в оценката си за служебния кабинет на Гълъб Донев:
"Настана мрак. Те направиха всичко възможно да изгонят останалите в страната украинци. Никой не знае кой е в този Национален оперативен щаб, кога той заседава, какво прави. Приемат програми, които ограничават хуманитарното подпомагане. Общо взето от решенията им излиза, че един украинец, ако може сам да се самоарестува, сам да се заведе до Елхово, нищо че там няма кой да му обърне внимание и да го профилира. Може да е инвалид, непридружено дете, за служебното правителство това няма значение. Няма програми за интеграция", казва още Савова.
По думите и е изключително важно да има оценка на нуждите на хората, за да може управлението да е по-добро, а шансът на хората за нормален живот по-голям.
Регистрираните с временна закрила имат право както на здравно осигуряване и социални услуги. Ползването на медицинска помощ става чрез плащането на здравните осигуровки, а достъпът до социална услуга става чрез документи документи в съответната дирекция "Социално подпомагане" по местоживеене, откъдето да ги насочат към най-подходящата подкрепа.
Но по данни на организации и доброволци, наскоро цитирани в "Свободна Европа" напрактика това не се случва. Услугите и информацията за тях сами на български, достъпът до тях е ограничен заради местоположението на тези центрове, които са отдалечени от местата, в които има настанени украинци.
Работят в хотелиерството и където успеят
От Главна инспекция по труда предоставиха на "Дневник" данни, според които близо 15 хиляди души са започнали работи. От агенцията уточняват, че броят на подадените уведомления и на започналите работа лица се получава с натрупване на данни за целия период на събирането им от началото на войната. Те също обръщат внимание, че броя на уведомленията и за броя на лицата не е относим към действително работещите украински граждани. Уведомленията, които са постъпили в агенцията показват, че украинските граждани се наемат както на срочни, така и на безсрочни трудови договори.
Най-често те се наемат в ресторантьорството и хотелиерството, в търговията на дребно, в сферата на информационните услуги; в производството на облекло и хранителни продукти; производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; организиране на хазартни игри (наемат се украински граждани като крупиета); транспорт; строителство и др.
По данни на Диана Димова голяма част от хората, които са решили да останат в България успяват да се справят сами, както и с помощ на създадените по места общности от украинци. "Имат трудности, но в различни сфери на обществения живот, все по- често срещаме украински граждани, но това се дължи на техните усилия, не толкова на нашето гостоприемство", казва още Димова.
По думите й дори отношението на българите към украинците е преминало от едната крайност в другата - от широко отваряне на вратите на домовете, помощ, съдействие, до затваряне на тези врати и настройване срещу украинците, заради усещането, че те получават по-лесен достъп до социални услуги и привилегии.
"А това не е вярно. Помня думите на един немски експерт, който преди години беше на посещение в Харманли. Там го попитаха какво е отношението към бежанците в Германия? И той отговори: тези хора, никой не ги забелязва вече. Тогава не можахме да разберем какво имаше предвид. Но сега разбирам и се надявам, че с украинците ще стане същото. Просто ще успеят да станат част от обществото", заявява Димова.
Наталия Деточкина пристига от Одеса в Китен на 15 март. Тя е с дъщеря си. В Украйна е била дула и акушерка.
"Да, няколко дни беше много студено и ние спахме с пухени якета, защото хотелът отвори врати ден преди да пристигнем. Но съм безкрайно благодарна на българите, които решиха да ни приемат, да отворят хотела и да ни помогнат. Това наистина ни помогна да се почувстваме в безопасност и да се успокоим. До май 2022 г. това беше нашето място на пребиваване", разказва Наталия Деточкина пред "Дневник". Тя се среща с украинци и доброволци и успява да помогне на две други украинки, които са били бременни.
