15% от работната ръка е без основно ниво на изискваните дигитални компетенции и тази група е застрашена от отпадане от работа. Наблюдава се влошаване на качеството на живот, социална изолация, а също и неравнопоставеност, по отношение на достъпа до пазара на труда, в мобилността и пригодността за заетост.
Това се дължи на дигиталното неравенство в преминаването на обществения живот във виртуалното пространство, както и ударното навлизане на ИТ в живота и икономиката. Това пишат в свой анализ от Българската стопанска камара. В него те представят основни изводи, които се базират и на наблюденията им в работата по проект "Готови за дигитална трансформация" в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
На пазара на труда се наблюдават няколко групи хора (сегменти), които според степента на употреба на дигитални технологии са:
15% от населението са дигитално изключени (неграмотни, без образование, икономически неактивни, лица без достъп до дигитални технологии) ;
83% от населението са масови потребители на дигитални услуги - интернет;
71.8% от населението са масови потребители на дигитални услуги - мобилни телефони;
42% от работната сила потребители на готови дигитални решения (използващи софтуерни продукти и системи на работното място);
9% от работната сила творчески използващи и внедряващи дигитални решения;
5% от работната сила иноватори и създатели на нови дигитални продукти и технологии;
Поради дефицити в дигиталната компетентност, всеки трети работещ ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, ако няма ефективна система и достъпни инструменти за развитие на умения, и ако не се насърчава ученето и усъвършенстването през целия живот.
Това е така, защото във времето на цифров преход, технологиите се променят динамично. Поради тези промени работните места се оказват под натиск и се очертава честа необходимост от повишаване на изискванията към дигиталната компетентност.
Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е на различните поколения.
Поколение Т. "Хартиено поколение", което е на възраст 55-65 и повече години - родени преди 1964 г.са около 23% от работната сила. Те използват технологиите предимно като инструменти за производителност, а не за свързаност, както е при по-младите.
Поколение Х. "Аналогово поколение" са хора на възраст 40-54 г. - родени в периода 1965-1979 г. са около 40% от работната сила. Те се фокусират се върху проблемите и считат, че революцията в технологиите е заплаха за работните места. Приемат също така, че води до странични ефекти, но в същото време са впечатлени и са привлечени от възможностите, които предлага, използването на новите технологии.
Поколение Y. "Милениум" е на възраст 27-39 г. - родени в периода 1980-1992 г и представляват около 26% от работната сила. Имат нагласата и искат да използват всички съвременни технологични инструменти, за улеснение във всеки аспект от своя живот - личен и професионален. Имат огромни очаквания към оптимизиране на процесите и към въвеждането на нови технологии и. Тази група хора не си представят живот без интернет. Те активно използват социалните мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.
Поколение Z. "Дигитално поколение" е на възраст 18-26 г. - родени в периода 1993-2003 г.и те са около 11% от работната сила. През погледа на това поколение се вижда света по изцяло нов начин. За тях дигиталното, а не реалното е нормално. Подкрепят иновациите и не се интересуват от това как работи дадена технология - те просто я използват. Предпочитанията им са да създават съдържание, както и да комуникират, чрез образи в социалните мрежи.
Необходимо е познаване и използване на силните страни на всяко поколение за преодоляване на дигиталното неравенство между поколенията. Превръщането на възрастовото многообразие в корпоративен актив и в потенциал, създаващ конкурентоспособност и добавена стойност биха били ефективни. От съществено значение са обърнатите роли на поколенията - по-младото обучава по-възрастното.
По индекса за цифровата икономика и общество DESI, статистическите данни показват, че България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния).
По данни на Евростат, България е сред водещите страни в ЕС по широколентово интернет покритие (92% при средно за ЕС 82%). Страната ни е третата в ЕС (преди Хърватска и Гърция) с най-малък дял на домакинствата, които имат достъп до интернет (87,3% при средно за ЕС 92,5%) и втора (преди Хърватска) с най-малък дял от лицата, които използват интернет (83,1% при средно за ЕС 91,1%).
Неравенството по степен на образование, при който достъп до интернет имат 96% от хората с висше образование, 85% от хората със средно образование и 65% - с основно или по-ниско.
Неравенството по трудов статус, при което достъп до интернет имат 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните.
Неравенство по възраст, според което достъп до интернет имат 96% от лицата на възраст 16-24 г., 89% - на възраст 25-64 г., и 48% - на възраст 65-74 г.
Регионалното неравенство, според НСИ, около 13% от българите никога не са използвали интернет, като в Северозападен район са 16%, а в Югозападен - 7.6%.
