Ниски темпове на растеж на икономиката и по-висока от обичайната инфлация, очаква страната ни до 2025 година, според анализ на икономистите от БАН.
Данните са от доклада за макроикономическата прогноза в периода 2023-2025 година, предаде БНР.
По-висок темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите-членки на Европейския съюз и слаба вероятност да изпълним критерия от Маастрихт, от който зависи присъединяването на страната ни към еврозоната до 2025 година, прогнозират анализаторите от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките. Като причини затова, икономистите посочват високите цени на енергоресурсите в международен план и конфликта в Украйна.
Сред факторите, които спъват икономическите процеси у нас, анализаторите определят противоречивите решения в областта на икономическата политика и провеждането на мерки, несъобразени с реалните финансови възможности на страната. Липсата на политически консенсус по важните за държавата въпроси, също влияят на заложените икономически цели.
Според учените от БАН възстановяване на вътрешното търсене се очаква едва през втората половина на периода, заради комбинацията от реално повишаване на доходите и намаляване на инфлационния натиск. Ако няма нов шок върху енергийните цени, инфлацията ще се забави, но процесът ще се случва постепенно.
Реалният ръст на БВП ще намалее до около 1,7% през тази година, а през следващата се очаква да надхвърли 200 млрд. лв. Прогнозата за икономическия растеж в проценти е между 3,0-3,5 на сто годишно. Анализът на икономистите от БАН, се базира на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година.
