Митничарите ще проверяват дали гражданите, които изнасят към страна извън ЕС 30 000 лв. или равностойността им в друга валута, имат задължения към хазната.
Ако дължат над 5000 лв., парите ще бъдат задържани и най-късно до следващия ден митниците трябва да сигнализират на НАП. Данъчната агенция ще разполага с 10 работни дни да предприеме действия, за да си обезпечи дължимите суми от приносителя, пише "Сега".
Това става ясно от промени във Валутния закон, които вчера бяха одобрени на второ четене от парламентарната бюджетна комисия. Те се приемат заради Шенген и Националния план за възстановяване и устойчивост, които изискват държавата да приеме нови, по-сурови мерки в борбата с пренасянето на пари, които се използват за престъпления.
Всъщност, става въпрос за обичайното въвеждане в българското законодателство на европейски регламент. Под неговия контрол ще попаднат също обикновени граждани и бизнеси, които пренасят по-крупни суми през държавните граници. Ще бъдат ударени и длъжниците на НАП, които пробват да изнасят пари извън ЕС.
Ако гражданите носят със себе си повече от 10 000 евро (както и равностойността им в левове или друга валута) от или към страна извън ЕС, трябва да ги обявят на границата. Когато се пътува към или от държава-членка, тогава декларирането става при поискване от митничарите.
Правила са разписани и за парични суми (отново над прага от 10 000 евро), пренасяни в пощенски пратки, контейнери, багажи – тоест, когато парите не са придружени от хора.
Митничарите могат да поискат декларация за оповестяване в срок от 30 дни. Въпросната декларация съдържа разнообразна информация за парите – за техния произход и предназначение, за получателя, за изпращача, за приносителя. Докато получат декларацията, митничарите задържат парите – но най-много за 30 дни.
Ако стойността на паричната пратка не е била обявена или не са били спазени изискванията за деклариране, тогава парите се смятат за изоставени. И ако някой не докаже, че е техен собственик в рамките на 6 месеца, държавата ги конфискува.
Властите могат да правят проверки и на парични суми под прага от 10 000 евро. Достатъчно е митничарите да преценят, че са налице основателни съмнения, че парите могат да бъдат използвани за престъпления.
Глоби ще се налагат, когато някой не изпълни задължението да декларира парите, пренасяни в описаните случаи, подаде непълна или невярна информация, или откаже митническа проверка. Санкцията ще възлиза на 1/5 от необявените средства. Това обаче важи за случаите, при които нарушението не се смята за престъпление.
Иначе се отива към Наказателния кодекс. В него се направиха промени с преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон. Ако необявената сума е в особено голям размер (за такъв в съдебната практика се смята 140 пъти минималната работна заплата), тогава човекът, който пренася парите, може да получи до 5 години затвор и глоба в размер на една пета от сумата. Ако парите са с незаконен произход, тогава наказанието може да бъде от 1 до 6 години зад решетките и конфискация на сумата в полза на държавата.
Митничарите могат да задържат в срок до 30 дни пари, пренасяни през границата, ако имат „основателни съмнения или данни, че паричните средства са свързани с престъпна дейност“. Няма значение какъв е размерът на сумата.
Основанията за задържането трябва да бъдат описани в протокол. Държавните служители могат да поискат от приносителя да обясни какъв е произходът и предназначението на парите, както и да представи доказателства за собственост.
За задържането се съобщава на местния митнически директор, който трябва да подпише решение за временното задържане на базата на предоставената му от митническите служители информация.
Решението се връчва лично на човека, който пренася парите, и може да се обжалва в срок от 14 дни. По преценка на директора задържането може да се удължи до 90 дни. С толкова време разполагат властите, за да предприемат допълнителни действия, иначе трябва да върнат парите обратно.
Митниците ще водят регистър за пренесените през държавните граници суми, които попадат в гореописаните случаи. В него ще се прилагат и попълваните декларации от хората, пренасяли парите. А когато те не са изпълнили това задължение, тогава митническите служители ще попълват служебна декларация. Такава ще се изисква и за случаите, при които е имало съмнения, че парите са използвани в престъпна дейност.
