Възможно изчислението на минималната работна заплата на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната.
Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е възможно изчислението на минималната работна заплата (МРЗ) на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната.
Това обаче по никакъв начин не адресира изключително големите регионални различия в съотношението на минималната заплата, фиксирана на национално ниво, и средните заплати в отделните части на страната, което е показател за състоянието на местната икономика.
В резултат, нивото на МРЗ поставя различни бариери на входа на регионалните пазари на труд. Тук разглеждаме няколко потенциални подхода към регионалното определяне на този ключов за пазара на труда индикатор, отново чрез обвързване с обективни индикатори на местната икономика.
Първата - и най-проста - възможност е да приложим модела на изчисление на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от средната заплата на регионално равнище.
Представеното тук изчисление за улеснение ползва средната стойност за предишната година, вместо на две тримесечия от предишната и две от настоящата година преди бюджетната процедура. За сравнение разглеждаме данни от 2016 г. нататък.
Фиксирането на минималната заплата за отделните области на 50% от средната създава разпределение, при което в областта с най-висока МРЗ тя е приблизително два пъти над тази с най-ниска, като това съотношение се запазва през последното десетилетие - очаквано, предвид че темповете на нарастване на заплатите на работещите са сходни, макар отправните точки да се отличават.
През годините този подход би поставил повечето области под равнището на реалната, историческа минимална заплата. През 2016 г. да речем МРЗ е била 420 лв., като много близо до това равнище би била област Варна, над нея - четири други области, а с най-висока минимална заплата - столицата.
През 2023 г. най-близо до реалната минимална заплата от 780 лв. е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата - цели 1196 лв. Това е резултат от по-бързи ръст на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил значително по-нисък, като с под 600 лв. биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян.
Този подход обаче страда от ключовия проблем с повишението на средната заплата заедно с минималната - тоест, ако в рамките на миналото десетилетие беше прилагана формула с 50% от средната заплата, най-вероятно разликите между областите щяха да са дори по-големи.
Цветелина Николаева, Капитал
