Сега сме в последната фаза на инфлационния бум, в която хората започват да обедняват, счита финансист
"В последната година – година и половина българската икономика се характеризира с инфлационен бум". Това каза пред БНР проф. Красимир Петров – преподавател по икономика и финанси в редица страни.
Той обясни, че това е феномен в икономиката, при който държавата взема дългове и трупа дефицити, а тези дългове са силно стимулиращи за икономиката.
"Това се комбинира с банков кредит. Тази година до ноември, по официални данни на БНБ, банките тази година са увеличили кредита с 20% спрямо миналата година", добави финансистът.
"Имаме агресивна монетарна и фискална проинфлационна, т.е. стимулираща, политика. Резултатът като цяло е обща бурна инфлация в икономиката. Все още имаме някакъв приличен и смислен икономически растеж. Може би един от най-високите растежи в цяла Европа и ЕС".
По думите на проф. Петров сега сме в последната фаза на инфлационния бум, в която хората започват да обедняват. Доходите растат, но не могат да изпреварят инфлацията и затова хората не се чувстват осезаемо по-добре, обясни той.
Финансистът прогнозира, че през следващата година ни очаква криза.
"Държавата вероятно ще опита да направи още една година с рекордни дефицити, още една година с рекордни чужди заеми, за да държи икономиката стимулирана. Банките не е ясно дали ще съумеят да направят отново пореден кредитен рекорд. Но инфлацията винаги застига икономиката и винаги завършва с някаква форма на криза", коментира той.
"Целият български народ ще плащаме тези кредити в някакъв момент с лихви", категоричен бе проф. Красимир Петров. Според него за щастие все още не сме затънали, защото имаме изключително нисък външен дълг.
"Фундаменталният икономически проблем е, че държавата взема заеми по 5% лихва отвън, след което парите, налети в нашата банкова система, банките получават реално безплатна субсидия за сметка на българския народ, плащат на депозантите нулеви лихви, докато държавата можеше да взема вътрешен заем и да имитира ипотеки на българите и българите да получават тези 3-4-5% да влизат в техния джоб, а не обратно – ние да плащаме тези лихви на държавата, за да може да субсидират те банките.
Този метод е нечестен, несправедлив, има елемент на корупция, той е извратен и обикновено се прави от развиващи се държави, където политиката е фундаментално в криза, счупена или неработеща", обясни финансистът.
Според него това е "храната", която продължава да надува "жилищния балон" в България. Той очаква следващата година този балон да се спука.
Златото, според него, остава най-добрата средносрочна защита срещу инфлацията.
