Данчо* (името е променено от редакцията) е на 19, нито учи, нито работи, но от интерната си аут, когато навършиш 18 - дошъл е в София, хваща се за малко на работа по строежи, но през повечето време проституира и се дрогира.
Той попада в категорията NEETs (Not in Employment, Education or Training – тоест - нито работят, нито учат или се обучават професионално), където са и негови връстници от столицата, които харчат парите от наеми на жилища, за които нямат принос, за дискотеки, коли и маркови дрехи.
Те са от различни социални слоеве и етнос, на възраст от 15 до 29 години. Данчо и такива като него като че ли са обречени по рождение да бъдат маргинали, другите могат да разчитат на родители за подслон и пари, но и едните, и другите са “изгубено поколение” - така и не си намират мястото, а нерядко попадат в криминалните хроники заради кражби, нападения, шофират пияни или надрусани, пишат от DW.
Колко голям е проблемът
“Въпреки че делът на NEETs в България е отбелязал значително подобрение (второто най-голямо понижение в ЕС през периода 2011-2021 г.), настоящият дял все още продължава да бъде причина за безпокойство, тъй като е четвъртият по големина в ЕС - над 15%, в сравнение със средния за ЕС от 11.7%”, констатира доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Изследването отчита, че ситуацията с младежката безработица в България се подобрява през последните години, но младите хора продължават да срещат трудности при включването си в пазара на труда.
По данни на националната статистика, в края на 2022 г. младите хора във възрастовите групи 15-29 години в България са общо 854 074. При над 15% дял на NEETs това прави малко повече от 130 хиляди души - голяма група хора в активна възраст на фона на застаряващото население и увеличаващ се брой пенсионери - като дял това е почти 5% от всички заети.
Тези младежи не работят, не учат, нито пък се обучават на професионални умения. Така че дори да решат в някакъв момент да си търсят работа, не са конкурентоспособни и могат да разчитат само на нископлатена и/или неквалифицирана работа.
На въпроси на Дойче Веле от Агенцията по заетостта отговориха, че за 2023 г. младежите до 29 г., включени в програми и мерки за субсидирана заетост, финансирани от държавния бюджет и по Европейския социален фонд, са общо 6610. Най-много са наетите млади хора в хотелиерството и ресторантьорството - 68.3% от безработните, започнали работа в тези сектори. В търговията наетите млади хора са 22.7% от безработните, получили работа, в транспорт и логистика - 18.4 на сто.
Дори и някаква част от останалите над 100 000 NEETs да са работили, то те са били в сивата икономика. Според изследването “младежите на възраст между 25 и 29 години са с по-голяма вероятност да станат NEETs в сравнение с младежите от другите възрастови групи”.
В същото време политиките на пазара на труда в повечето случаи осигуряват стажове и възможности за чиракуване за младите хора, но не предоставят перспективи за дългосрочна заетост, а и обикновено не са изрично насочени към NEETs, отбелязва докладът.
Как да се върнат част от “изгубените”
Пред Дойче Веле председателят на Българската асоциация по заетост Надя Василева коментира, че “само 30% от отворените работни места могат да бъдат запълнени и работодателите са в изключително неблагоприятна ситуация”.
Според Василева необходими са по-адекватни програми не само за младежта, а изобщо за заетостта, сегашните имат изключително много изисквания и самите работодатели трудно се ориентират в тях и е необходимо режимът да бъде облекчен.
Липсата на кадри, особено квалифицирани, на пазара на труда, е вече един от основните проблеми на бизнеса и пречка за развитие на икономиката с по-ускорени темпове, коментира за ДВ и председателят на УС на ПОК “Доверие” Даниела Петкова.
Изключването на големи групи, като посочената в изследването, в допълнение към тежкото влияние на демографския проблем, се отразява негативно върху трудовия пазар, казва тя. Запитана какви мерки могат да се предприемат, Петкова посочва “всеобхватната борба със сивата икономика, също и систематично прилагана държавна политика за синхронизиране на видовете образование с нуждите на икономиката”.
Според Даниела Петкова важно е да се оптимизира трудовото законодателство, с цел улеснение и по-широко разпространение на почасовата работа. Така тези, които имат причини или не желаят да работят всеки ден, на пълен работен ден, ще получат възможност за временна заетост. От осъвременяване се нуждаят и данъчното и осигурително законодателство за широко приложение на работата на проектен принцип – заетост само за времетраенето на проекта, предлага Петкова.
Работа от къщи, на непълно работно време се предпочитат от младото поколение, отбелязва и Надя Василева, пояснявайки, че младите хора днес са с различни очаквания от работната среда и работодателите. “При стартови заплати за 1400 лева за начинаещи без опит, работодателите не могат да намерят хора.
Голяма част от младежите имат варианти за препитание, дали родители ги гледат или са рентиери от апартаменти, но намират варианти да не търсят работа - или е за кратко и много бързо им омръзва и прегарят”, казва тя. По думите на Василева самите работодатели пък са научени от предишните генерации как могат да бъдат дисциплинирани, което със сегашното поколение не върви.
Тиктакащата бомба
NEETs не е просто статистика, а тиктакаща бомба. Една трета от младежите в тази категория са концентрирани в Южния централен район и в Северозападния, който е и най-изостаналият в ЕС регион. Това още повече затруднява привличането на инвеститори в тези райони.
Данните показват също, че в сравнение с останалата част от ЕС България има втората най-голяма разлика между процента на NEETs в градовете и в селата (разлика от 14.5 процентни пункта) в сравнение с останалата част от ЕС (Румъния има най-високи нива от 19.1процентни пункта).
Докладът, част от инициативата ,,Изгубеното поколение” на Норвегия, Лихтенщайн и Исландия и Фонда за младежка заетост на ЕИП, констатира и друго. Вероятността етническите малцинства да попаднат в групата на NEETs е по-голяма в сравнение с основния етнос.
Освен това в тази група преобладават жените, особено във възрастта 25-29 години. Поради факта, че държавата прилага общ, а не профилиран подход, младежите от етнически малцинства имат недостатъчен достъп до професионално образование и обучение.
Председателят на УС на ПОК “Доверие” казва също, че не са малко и хората, които съзнателно се стремят да са част от щедри социални програми за обезщетения за безработица и майчинство в страни от ЕС и България. Освен това хора от групата на 25-29 г., с изключение на квалифицираните кадри, са по-склонни да работят без подписан трудов договор или да работят сезонно в други държави и това води до възможност за изкривяване на данните, коментира Петкова.
