Ако човек не прави нищо, е застрашено психическото му здраве
Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев посочи в студиото на "България сутрин", че идеята за универсален базов доход, с който част от гражданите да живеят, без да работят, е от 20-те години на миналия век. Базирана е на прогнозите, че технологиите ще заместват хората и те няма да има какво да работят.
"Липсва само роботизацията. Идеята на безусловния базов доход е да се предоставя сума, която да покрива жизнените нужди на даден човек, без да е необходимо да извършва какъвто и да е труд. Базовият доход не зависи от осигуровките", обясни Кацарчев пред Bulgaria ON AIR.
По думите му това е трудно за реализиране по няколко причини. Първата е откъде ще дойдат парите и може ли държавата да си го позволи. Към днешна дата идеята не е приложима в България, смята той.
Анализът му показва, че при 3,7 млн. активно население у нас, около 3 млн. са заетите. Остават около 700 хил. души, но без студентите и пенсионерите са около 600 хил. хората, които "системата не ги брои".
"Те са безработни, нямат отношения с държавата или се занимават с нещо, което е в черния, а не в сивия сектор. Част от тях предполагам, че се занимават с неприятни работи", отбеляза Атанас Кацарчев.
Първоначалната идея за безусловния базов доход е всички в държавата да получават такава сума. Масата от хора искат да се занимават с нещо и да работят. Така сме устроени като вид. Най-опасното е бунтове от бедност, каза още гостът.
"Швейцария отхвърли тази система с референдум. Тук още не чука на вратата. Илон Мъск и Зукърбърг подкрепят тази идея. Биха отделили пари от собствените си компании. Опитът е къс, в кратък период от време са тествани тези системи. Може би не е приятно да се чете подобен анализ. Методиката отписва безработния след втората година и той не се води никакъв. 16% от активното население не знаем какво прави", коментира Кацарчев.
Според него голямото предизвикателство е психичното здраве на хората и какво се случва, ако не правиш нищо години наред.
