Високите температури могат да засегнат работниците в почти всеки сектор, но най-застрашени са тези, които се трудят на открито – в селското, горското стопанство, строителството, работещите в спешна помощ и здравните работници.
Те трябва да са с променлив график, за да избегнат периодите през деня с висока температура. Работещите на закрито също могат да бъдат изложени на риск, особено ако са в топлинно интензивни индустрии или извършват физическа работа. За това алармират от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
В същото време в законодателството ни няма регулиране и определени температурни граници за работа на открито.
КНСБ напомня, че всички работници имат право на среда, в която рисковете за тяхното здраве и безопасност са правилно контролирани, а температурата на работното място е сред тези, които работодателите трябва да оценят и да предприемат съответните мерки. В законодателството ни няма регулиране и определени температурни граници за работа на открито.
Важно е да се знае, че по-високите температури за по-дълги периоди от време могат да увеличат риска от наранявания поради умора, липса на концентрация, лошо вземане на решения и други фактори.
Екстремните горещини могат да причинят сериозни здравословни проблеми, като топлинно изтощение, топлинен удар, рабдомилиоза, топлинен синкоп, топлинни обриви и други заболявания, свързани с топлинен стрес.
В България изискванията към работните места във връзка с микроклимата са подробно описани в Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места.
При работа на открито работодателят е длъжен да се съобразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метрологични условия – вятър, висока температура, дъжд, мъгла.
Да прецени доколко неблагоприятните климатични въздействия могат да застрашат живота и здравето на работниците и да вземе съответните мерки. Такива могат да бъдат промяна на работното време, тип работа, която е по-безопасна при дадени условия, подходящи лични предпазни средства, да осигури помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма. При опасно високи температури работата на открито се преустановява.
Мерките, описани в Наредба № РД-07-3, са следните:
- Създаване на подходяща организация на работния процес и/или работното време, включително осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност;
- Създаване на подходяща организация на работните места;
- Осигуряване на колективни средства за защита при работа на открито, особено по отношение на риска от слънчев/топлинен удар, преохлаждане и измръзване;
- Осигуряване на подходящо работно облекло;
- Осигуряване на места за почивка с подходящи условия за възстановяване на топлинния баланс на организма;
- Достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности за възстановяване на водно-солевия и топлинния баланс на организма;
- Осигуряване на наблюдение или средства за комуникация за работещите на открито на изолирани работни места;
- Осигуряване на долекарска и първа медицинска помощ, както и подходящо транспортиране на работещите с внезапно влошено здравословно състояние за оказване на медицинска помощ.
В закрити помещения оптималната температура през топлия период трябва да бъде между 18 и 25 градуса. Допустимата температура през лятото на работните места не може да бъде над 28 градуса.
В Наредбата са определени и изключения, според които при жеги навън, температурата в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимата, но не повече от 33 градуса.
В ЕС има действащо законодателство за справяне с всички рискове за здравето и безопасността на работниците, включително тези, причинени от прекомерна топлина. Законодателството натоварва работодателите с отговорност за здравето и безопасността на своите работници.
Съгласно „Рамковата директива за БЗР“ работодателите трябва да оценят рисковете на работното място и да определят превантивни мерки за премахване или минимизиране на рисковете на работното място.
Директивата за „временни или подвижни строителни площадки“ и Директивата за „Работни места“ уточняват, че „по време на работното време температурата в помещенията, където са работните места, трябва да бъде подходяща за нормално протичане на работния процес.
Директивата за работните места също така споменава, че „температурата в зоните за почивка, стаите за дежурния персонал, санитарните помещения, столовите и стаите за първа помощ трябва да съответстват на конкретното предназначение на тези зони.
Важна организационна мярка на работодателите е обучението на ръководители и работници, които да разпознават ранните признаци и симптоми на топлинни заболявания и да прилагат съответните процедури за първа помощ.
