Мерките, предложени в актуализирания план „Енергетика и климат“, които предвиждат по-високи данъци за старите автомобили, забрана за внос на стари дизелови коли и ефективно централизирано топлоснабдяване, изискват значителни финансови ресурси, не само от енергийните предприятия, но и от потребителите.
Това предупреждават в резолюция от Икономическия и социален съвет.
Общите системни разходи за домакинствата следват възходяща тенденция, която се очаква да се стабилизира едва към 2035 г. Поради реализираните инвестиции в енергийната модернизация на жилищните сгради, структурата на разходите на домакинствата се измества, като разходите за гориво имат намаляващ дял (достигайки до 2050 г. 13% от общите системни разходи в домакинствата) в полза на инвестиционните разходи за оборудване и пряка ефективност, посочват от ИСС.
Те препоръчват в своята стратегия за декарбонизация, България да се придържа към сценария без допълнителни политики и мерки, тъй като такъв сценарий съответства на текущите финансови възможности на населението и бизнеса, и отчита обявените възможности за европейска подкрепа.
ИСС обръща внимание на проектите, които могат да допринесат за преодоляване на енергийната бедност в България, сред които са тези за саниране на многофамилните и еднофамилните жилищни сгради.
Въз основа на идентифицирането на броя, обхвата, местоположението на съответните домакинства може да се планира конкретно насочване на европейско финансиране към такива жилища, като участието на държавата е 100% за съответното домакинство в положение на енергийна бедност.
Паралелно с това може да се приложи и нова форма на подпомагане, чрез предоставяне на субсидии при постигнат резултат до по-висок енергиен клас, с което да се стимулира и личната инициатива на домакинствата, съветват от ИСС.
Според експертите на съвета за целите за пазарна либерализация в сектора на електроенергетиката трябва да се съчетават с мерки за прогнозируемост и липса на ценова волатилност, във връзка с което са необходими регулаторни механизми и добреработеща пазарна инфраструктура.
Реформите на регулирания пазар зависят от въвеждането механизъм за защита на енергийно уязвимите групи потребители, но имат пряка връзка и с целите за справедлив преход във въглищните региони. Пазарната либерализация и декарбонизацията не трябва да водят до ръст на безработицата и маргинализация на значителни групи от населението.
Считаме, че още от най-ранен етап трябва да се планират и заложат като част от плановете адекватни активни мерки на пазара на труда, а приложението на мерки за подпомагане, съгласно критериите за "енергийна бедност" за домакинствата следва да предхождат либерализацията.
