Проблемът с бедността и климатичните промени е особено актуален за България.
Населението на България, и най-вече хората с нисък социално-икономически статус, са сред най-уязвимите групи в ЕС по отношение на промените в климата. Причините за това са няколко: нисък стандарт на живот, най-бедна страна в ЕС.
Страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в ЕС, според класацията на глобалната база данни Numbeo. Според нея, към средата на 2021 г., България е на 91-во място от общо 139 държави спрямо издръжката на живот; голям дял на бедните хора – всеки пети човек у нас е под границата на бедността; неравенството в разпределението на доходите у нас е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато през последните години.
Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 7,3 пъти през 2022 г., при средно 5,2 пъти в ЕС. географско разположение – Югоизточна Европа е сред най-силно засегнатите от неблагоприятните последици от изменението на климата; сравнително голям е делът на хората, заети със земеделие, строителство, услуги и др., т.е. дейности на открито и отрасли, пряко зависещи от метеорологичното време; имаме най-нисък процент на климатизация на жилищата в ЕС; липса на политики за адаптация в здравния и социалния сектор, конкретно насочени към бедните хора като една от уязвимите групи към промените в климата.
Всичко това прави българското население по-уязвимо на климатичните промени и има пряка връзка с възможностите за адаптация към изменението на климата, която пък изисква средства, и влияе негативно по отношение прилагането на климатични политики – виждаме, че у нас е голям броят на скептиците, а преговорите за декарбонизация срещат силната съпротива на въглищното лоби.
Това пише в своя статия за Климатека Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването.
