Преподаването винаги е търпяло развитие. В началото на новата учебна година е интересно да споменем съществувалите до преди няколко столетия килийни училища. Днес те са в миналото, но част от методите им на обучение са все още живи.
Факт е, че в час доста деца лесно се разсейват или пък им става скучно и спират да слушат. Оттам следват и слаби резултати в училище. Механичното запаметяване и наизустяване на определения и формули може да доведе до по-добри оценки, но не и до истинско разбиране и познание.
Интерактивното обучение разчита на коренно различна тактика. То се основава на взаимодействието на учениците с учебната среда, която служи като област, в която се усвоява опитът. Ученикът е пълноправен участник в учебния процес и неговият опит служи за основен източник на учебно знание.
В този вид иновативно обучение учителят не дава готови знания, а подбужда децата към самостоятелно търсене на решение. В сравнение с традиционното обучение, при интерактивното се променя взаимодействието между учителят и ученика.
С интерактивното обучение учениците вече не са пасивни слушатели, а активни участници в процеса на учене. Това стимулира, както вроденото им любопитство, така и по-пълноценното разбиране на преподавания предмет.
Идеята зад интерактивната форма на обучение се ражда след 2000 година. Социални учени от цял свят наблюдават как хората стават все по-свързани с информационните технологии. Децата играят игри пред екраните от малки, тийнейджърите се насочват към социалните мрежи, а родителите им редовно четат различни сайтове. Времето прекарано в дигиталната среда нараства. Това прави традиционната форма на преподаване остаряла, тъй като тя не отчита съвременните реалности.
Особена актуалност придобива темата сега, когато широко разпространение имат информационните технологии в обучението. Те позволяват да се създават интерактивни обучаващи програми, оказващи допълнителна помощ на учениците при усвояване на учебните програми и при развитие на познавателните им дейности.
Новият метод на учене разчита на всички модерни технологии и се възползва от възможностите, които те дават на ученика, а не се опитва да ги изолира или накаже употребата им.
Всеки учител може самостоятелно да създаде, да измисли нови форми на работа с класа. Често се използват в уроците работата по двойки, когато учениците се учат да задават един на друг въпроси и да отговарят на тях. Интерактивното творчество на учителя и ученика са безгранични.
В допълнение към ангажирането на ученици интерактивното обучение изостря уменията за критично мислене, които са основни за развитието на аналитичните разсъждения, а каква ще е ползата от иновациите в образованието, тепърва ще разберем.
