През тази седмица и в България ще се проведе т.нар. събитие „Бойкот на супермаркетите“.
Започналата от Хърватия инициатива, съвсем очаквано, бързо достигна и до Балканите. В нея вече се включват Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Гърция... Намерения за участие има и в Словакия, Албания, Унгария, Румъния и др.
Същевременно политически формации у нас внесоха законопроекти за държавно регулиране на цените. "БСП – Обединена левица" настоява за въвеждане на пределна надценка от 10% при поне 70 вида продукти по определен от Министерския съвет списък, като това да важи само за търговските обекти с годишни обороти над 10 млн. лв., а при нарушение да се налагат санкции до 3% от годишния оборот на търговеца.
Законопроектът на "ДПС – Ново начало" пък предвижда МС да може да налага временни мерки за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост.
От ВМРО пък предлагат промяна в Закона за защита на потребителите, с която по предложение на министъра на труда и социалната политика, министърът на икономиката да определи със своя заповед в срок до 12 месеца максимална надценка/и на стоките от първа необходимост като процент от доставната им цена с цел защита на икономическите интереси на потребителите, при наличие на социални и икономически обстоятелства, които да налагат това.
Могат ли бойкотите и намесата на държавата да намалят цените?
Инициативи, които призовават към рязка промяна в обичайното поведение на обществото или на групи от него за къс времеви отрязък, биха могли да фокусират вниманието на държавните власти, на представители на различни сектори и общности върху даден проблем, когато изглежда, че всички други възможности са изчерпани.
Целта в такива случаи е отговорните за възникването и решаването на проблема да погледнат към обостреното обществено недоволство и да вземат релевантни мерки.
В случая със събитието „Бойкот на супермаркетите“ кръгове от обществото очакват да „накажат“ веригите за хранителни стоки със загубите от нереализирани продажби и това да доведе до успокояване на цените, а законодателната и изпълнителната власт да бъдат провокирани да въведат и наложат едни или други мерки.
Азбучно правило обаче е, че в условията на пазарна икономика търсенето определя предлагането, в това число и ценовите равнища на стоките и услугите. Нито еднодневно преустановяване на покупките, нито намеса на държавата в посока регулиране на цени и надценки могат да доведат до дълготрайни промени в полза на потребителите.
Еднодневен бойкот на магазините
Защо този подход не работи в дългосрочен план? Клиентите на големите вериги обикновено пазаруват от там веднъж или два пъти седмично за по-дълъг период от време.
Ако те не си набавят необходимите продукти в деня на протеста, ще го направят преди или след него, т.е. ще направят почти всички покупки от същото място на друга дата.
Ако все пак направят някои от покупките от друг магазин и търговската верига претърпи загуби от това, търговецът най-вероятно ще компенсира тези щети отново от клиентите си в следващи периоди, за да постигне планираните от него печалби.
Таван на цените или на надценките
Независимо от това дали ще се направи опит за поставяне на пределни цени на стоки, или ще се определи максимален размер на надценката, това на практика ще означава нарушаване на веригите на доставка.
Оттегляне на инвеститори
В случай че търговецът на дребно бъде задължен да продава определени в списък стоки с надценка до даден процент, е много вероятно той да се откаже да изкупува тези стоки от вносителите и производителите или да повиши изкупните цени, което са принуди последните да се преориентират към други пазари или изцяло да преустановят дейност.
Освен това, всяка от тези вериги има собствени марки и може да спре да ги произвежда или предлага за територията на страната.
Дефицит на стоки, намаляване на конкуренцията и спекула
Отпадането на някои продукти от търговската мрежа заради наложени рестрикции по отношение на цените им, ще намали разнообразието при предлагането. Това от своя страна ще намали и конкуренцията, което води и спекула и обратен ефект – повишаване на цените.
Практиката показва, че изкуствената намеса при ценообразуването понякога изпраща дефицитните стоки от рафтовете в магазините на „щандовете“ на задния вход.
Влошаване на качеството и намаляване на разфасовките
Друга реална заплаха за увреждане на икономическите интереси на потребителите при външна намеса във формирането на цените е влошаване на качеството или намаляване на количеството в опаковката.
За да постигнат цена, която не надвишава определени пределни нива, някои производители може да прибегнат до промяна на рецептите с цел спестяване на съставки или използване на такива с по-лоши качество и характеристики, което дава отражение върху крайния продукт, който се предлага на потребителите.
