Средната работна заплата за страната в частния сектор през 2023 г. беше в размер на едва 1846 лв., а в началото на 2025 г. вече достига 2467 лв., което е ръст от 33,6%. Това показват разчети на КНСБ.
В същото време приходите от данък върху доходите на физическите лица са нараснали за същия период с 1,7 млрд. лв. (от 6,3 млрд. лв. през 2023 г. до 8 млрд. лв. през 2025 г.). Това означава, че тези допълнителни 17 млрд. лв. облагаем доход за труда в България са разпределени сравнително балансирано, както следва – 7,8 млрд. лв. за обществения сектор и 9,2 млрд. лв. за частния сектор.
Според синдиката всичко това е резултат от социалния диалог през елементите на колективното трудово договаряне и от над 40 протестни акции, проведени от 2023 година до момента от страна на КНСБ. Припомняме, че там, където има колективен трудов договор, независимо дали става въпрос за обществения или частния сектор, работната заплата е по-висока с минимум 14% спрямо там, където няма. Тези данни потвърждават именно този факт.
Над 7,8 млрд. лв. е извоювала КНСБ за увеличение на заплатите в обществения сектор през последните три години. Това прави 55% ръст на разходите за персонал в държавния бюджет за последните три години, постигнати изцяло с усилията на синдикатите (от 14 млрд. лв. през 2022 г. са се увеличили на почти 22 млрд. през 2025 г.).
На този фон кумулативната инфлация за изминалите три години, според официалните данни на НСИ, е 25,7%. Това означава, че благодарение на КНСБ, разходите за персонал са нараснали два пъти повече от увеличението на общото ценово равнище през разглеждания период.
Въпреки постигнатите резултати, извоюваните средства за ръст на заплатите в училищно и детско здравеопазване, обществените медии – БНТ, БНР и БТА, сектор „Земеделие“, сухопътния транспорт, АПИ са недостатъчни. Поради тази причина е съвсем логично и напрежението в момента, което се натрупва в тези сфери и хората са в готовност да организират протестни действия.
