Грипът идва с четири щама през този сезон. Според специалистите от Световната здравна организация половината са тип А, а другите два - В. Най-популярен безспорно е свинският грип или А(H1N1), който е известен и като Калифорния.
Вторият е Tексас или А(H3N2), който е изключително близък до вируса Виктория. На практика Тексас е негов наследник, който е придобил малки изменения през сезоните. Вирусите от група В, които може да ни мъчат, са Масачузетс и Брисбейн. Тези щамове са върлували и през миналата зима, отчитат от СЗО. Четирите вируса обаче не са заразявали еднакво силно във всички страни. В Европа най-масово разпространен е бил свинският грип А(H1N1), отчитат от СЗО. В България също този вирус е разболял най-много хора. В началото на сезона в отделни места е имало случаи и на инфекции от вирусите, тип В, а в края от А(H3N2). Те обаче са били спорадични за разлика от свинския грип. Добрата новина е, че вече караме този вид на инфекцията по-леко. Това е така, защото сме си изработили имунитет срещу страшния вирус. Само 27% от заразените с АH1N1 са развили грип тази година, каза проф. Тодор Кантарджиев преди време за "Стандарт". Това означава, че тази зима, ако вирусът е същият, много хора ще имат имунитет. По принцип този вид грип - пандемичният, не причинява толкова тежки симптоми, но той е опасен за младите, бременните и хората с наднормено тегло, обясни проф. Кантарджиев.
Без значение кой вирус ще върлува, традиционно той поваля 20% от децата и 10% от възрастните. Миналия сезон обаче грипът взе по-малко жертви. Колкото и да са заразените през този, около 25% от тях обикновено развиват усложнения и влизат в болница. Според официалните документи между 1000-1200 българи всяка година умират заради това. Според специалистите обаче реалната бройка е по-голяма. Затова, когато дойде болестта, е добре да не я подценяваме и да не я караме накрак, а да останем за 2-3 дни у дома. Така ще заразим и по-малко хора около нас. Най-рисковата група са децата, защото нямат изграден имунитет. Ако са бебета и се кърмят обаче, те получават антитела от майка си. След отбиването, до 5-6 годишна възраст, обаче са подложени на изключително голям риск да се разболеят. Затова при епидемия около 45% от заболелите са деца. Най-честите усложнения при децата са отити и пневмонии. Нередки обаче са и менингитите, енцефалитите или конюнктивитите. Причината е, че от токсичните продукти, които отделя вирусът, малките кръвоносни съдове стават по-пропускливи и така влизат повече бактерии в организма.
Големите хора имат имунитет, но при по-възрастните обикновено има хронични заболявания като сърдечно-съдовите, диабета, белодробните или бъбречните проблеми, които също ги превръщат в рискова група. При възрастните чести са пневмониите, но може да се стигне и до сърдечни усложнения. Хората, които скоро са прекарали инфаркти, са най-голяма мишена.
