България има какво да предложи в здравния туризъм - добре оборудвани бази и квалифицирани лекари - но има проблем с кадрите, а завършващите обикновено не избират да практикуват медицински туризъм, което може да се коригира чрез държавна политика.
Сектори като здравен или културен туризъм могат да бъдат целогодишни, което решава проблема със сезонната заетост, но възприятието сред потенциалните, особено по-млади кадри е, че туризмът в страната е само летен или зимен. Това каза ас. Грета Христева, катедра "Туризъм" в Аграрен университет - Пловдив, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Миналата седмица в София се проведе международния форум на Световната организация по туризъм в София, като България бе избрана за член на Изпълнителния съвет на Световната организация по туризъм. Това открива големи възможности за развитие на сектора в България заради по-голямата видимост на продукта сред туристите, каза Христева.
"На форума се потвърди промяната в поведението на туристите след Covid-19 - те все повече търсят дестинации с развит здравен и уелнес туризъм, което показва и промяна в културата им. Те вече са насочени не само към масовия туризъм и съчетават различен вид туризъм. Туристите, които посещават дадена дестинация, без значение от основната им цел, се възползват и от останалите предлагани видове туризъм."
Аграрният университет в Пловдив предлага бакалавърски степени по екологичен и аграрен туризъм, а плановете са за създаване на образователна база, насочена към селския туризъм, каза Христева и добави, че секторът има голям потенциал да привлече туристи. България може да почерпи опит от Албания, където селският туризъм се развива сериозно през последните години с инвестиции в селските обекти.
Очакванията са за доста добър летен сезон, като се запазва тенденцията от последните години за повече български туристи, вероятно заради уикенд туризма. Що се отнася до чуждестранните пазари има отдръпване на туристи от Германия и Франция, които могат да бъдат привлечени с по-добро качество на продукта и реклама.
В коментар за практиката за внос на кадри в сектора, Христева каза, че това не е устойчиво.
"Чужденците идват за няколко месеца - за да има дългосрочно качествен продукт, който да се докаже във времето, основният двигател за това е персоналът. Бизнесът трябва да започне да работи с университетите - за това само се говори от доста години, но трябва да действа. Постоянно има промени, за образованието в университетите е малко сложно да хване тенденцията и мисленето на новото поколение. Няма асоциация, която да свързва постоянно бизнеса с университетите.", оябсни гостът.
Трябва да им повече практически занятия в образованието на кадри, а друг негатив е възприемането за ниско заплащане в сектора, добави Христева.
Изкуственият интелект (AI) вече променя сектора като има ефект върху неща като предлагането на услуги, обработката на данни и социални медии. "Но туризмът все пак си остава емоционален, защото всички искаме някаква емоция и обслужващият персонал ще остане все още човешки труд. AI технологиите допринасят за по-доброто качество и улесняването както на бизнеса, така и на туристите."
