Няма сортиране, има и дребни миди, изнася се генетичен материал от морето
„За нас е притеснителна директната търговия с бялата мида, която не минава през преработвателните предприятия, борси и тържища или така наречените пречиствателни центрове“, заяви д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ Фиш пред burgasdream.com.
Асоциацията днес проведе своето годишно отчетно събрание в Бургас, а на срещата присъстваха Дамян Илиев, изпълнителен директор на БАБХ, Янчо Янев, директор на ИАРА, както и зам.-кметът на Бургас Красимир Стойчев.
БГ Фиш и такива фирми, които не са в асоциацията са започнали да инвестират в оборудване, което струва десетки хиляди долари. Закупено е оборудване, което е изискване на европейските регламенти – бялата мида да се пречиства, да се сортира, защото под 2 см, законът забранява да се продава, обясни Господинов.
„Но тези хора, които избягват контрола, товарят бялата мида в чували директно в камиони и я карат за износ. Няма сортиране, няма пречистване, там са и дребните миди. Проблемът е, че отнемат генетичен материал от нашето море. Тази дребната мида заминава за чужбина“, разказа изпълнителният директор на БГ Фиш.
Д-р Господинов обясни, че ще говорят с д-р Дамян Илиев /б.р. директорът на БАБХ/ и ще обсъдят какви други институции да се привлекат, за да се засили контролът по търговията с бяла мида.
Ето какво каза д-р Йордан Господинов:
Уловът е ясен – има един разрешен метод, ние в момента в БГ Фиш сме взели решение на Управителен съвет да разработим нови уреди и средства, да ги предложим в промяна на Закона за рибарството и аквакултурите, да има някаква механизация в улова на бяла мида, която да бъде разрешена законно.
Кой може да търгува в България с храни или суровини от животински произход, които нямат етикет – никой! Който търгува с такива продукти, той нарушава закона, те трябва да бъдат иззети, конфискувани съгласно законодателството на БАБХ и да бъдат унищожени в екарисажа. Това се получава в момента с някои количества риба, които се ловят от корабите, товарят се в един бусове – да не казвам от кои държави и с какви хора.
Бусовете и камионите не са предприятия. Предприятията са регистрирани в БАБХ и те фигурират под списък. Това са борсите, тържищата и рибопреработвателните предприятия. Само те имат право да слага етикет.
Проблемът е, че се заобикаля Агенцията по храните и тъй като тя няма полицейски правомощия не може да спре камионите. Когато ИАРА осъществи първата продажба с документ, с този документ някой тръгва и разнася храна и суровина из България, което е наказуемо.
Трябва да се създаде инструкция, всичката риба да минава през регламентирани обекти. Защото по Закона за рибарството има право само на първа продажба. От там нататък тя трябва да има етикет, дата, срок на годност, всички екзекутиви, които се изискват.
Другото е – ние ловим, плащаме данъци, друг зад гърба ни прави каквото си поиска. И трябва да се разберем кого ще толерираме – тези които плащат данъци и създават работни места или тези, които товарят в едни чували в багажника и продават и навън.
Така се изнася и барбуната, и някои есенни риби, които се ловят, така се изнася в момента и мидата. Не може някой да влага милиони в предприятия, в пречиствателни центрове, а някой друг да продава.
Текст и снимка Ирина Генова
