Скъпи читатели на сайт meduzata.com, в новата ни рубрика ДИГИТАЛНА КНИЖАРНИЦА, публикуваме неиздадения на хартия роман на Петър Русчуклиев „До Комарно“.
Авторът предостави издателските права на сайта ни, като по този начин електронната книга ще стигне до повече хора. От днес тук започваме да публикуваме всичките 34 глави на романа „До Комарно“.
В увлекателната история главен герой е един вече не много млад инженер, избрал професията на конструктор - малко лирична, понякога склонна към философстване натура.
В условията на реално същестуващия „социализъм” неговият твърде наивен идеализъм му носи преди всичко само горчиви разочарования. Основният му професионален проблем е, че той упорито се инати и отказва да стане член на „Партията”. Героят е дълбоко разочарован от задкулисността и двуезичието в сферите на обществото около него, което далеч не съответства на доктрините на класическия марксизмо-ленинизъм.
***
Авторът на романа - Петър Русчуклиев живее от много години в Берлин и има интересна биография.
Роден е на 9 юни 1936 под знака на романтичната зодия на "Близнаците". Бащиният му дом се намира в непосредствена близост с Дунавския бряг в Русе. Още на ученически години се увлича в "четене и писане", които наред с шахмата и бриджа стават любимите му хобита. Неговата юношиска мечта била да следва журналистика и като спортен журналист да пише и белетристика. Оказало се обаче, че това не било на ония времена "лъжица за неговите уста".
Впоследствие завършва машинно инженерство и след дипломирането си попада зад една чертожна дъска като конструктор в завод за ССМ "Георги Димитров" в родния си град. Около три петилетки работи в няколко предприятия в Русе и проектанския институт НИПНИК - Варна.
Впоследствие Съдбата го отвява далече от Дунавския бряг. След брак с една гражданка на ГДР той се преселва на брега на Шпрее в Берлин. Там работи също като конструктор в местния комбинат за метални конструкции и стоманобенни строителни елементи.
Между другото на неговата чертожна дъска се раждат работните чертежи по реставрацията на страничните куполи на Берлинската катедрала, разрушена и опожарена по време на Втората световна война. В продължение на около 15 години работи по различнични проекти на стоманени конструкции по много обекти в Източен Берлин и ГДР.
Негов цялостен проект е между другото и конструирането на форма за производство на бетонни трегери с дължина 36 метра с напрегната стаманена сърцевина за клиент навремето СССР.
Личният му живот е по-малко атрактивен. След като за една година се принуждава да се върне в България и да се грижи за останалата самотна и болна майка, бакът му се разтрогва. Двете деца, син и дъщеря, както почти винаги, остават при майката.
След обединеието на Германия, както милиони граждани на бившата ГДР остава безработен и скоро се пенсионира. За беда месечната сума, с която трябва да преживява остатъка от живота си е под 600 ДМ. Включително и българската пенсия.Понеже и тя е само за началните не много повече от дузина работни години в родината му.
След пенсионирането си отначало се отдава на писане. Предимно на български. Произведенията му имат автобиографически характер и основната му тематика е реалистично описание на живота и човешки характери на определени слоеве от обществото предимно в неговата родина.
А творческото му кредо може да се търси в следните две строфи от стихотворението на Лермонтов "Поэт":... Веленю Божию, о муза
бьiть послушна! /Обиды не страшасъ! Не требуя венца!...." Впрочем Русчуклиев е християнин по кръщение, но за него понятията "Бог" и "Природа" са идентични и - олицетворение на някаква всевишна извънземна субсганция.
Първият му роман "Берлинско лято"е публикуван в Русе през 2004 год. Следват два романа от една трилогия - "Срещу вятара" - "Книга първа "В лимана край Дунава" – издаден в Берлин и книга втора "Под стряхата на Витоша" издаден в Русе. Както и сбирката разкази "Оттук-оттам" и една повест "Виенска нощ".
На немски в Берлин е издаден само романът "Берлинско лято" силно преработена версия на българската в две части. Той пише предимно на български още някои разкази и други неща, между които едно обширно помагало за играчи на бридж "Фантастичен феномен", садържащ негова собствена "чисто точкова" система за анонсиране. Която е непубликувана, но много ефикасна в спортния бридж. С помоща на тази система за анонсиране с един партньор от Харватско е печелил неголеми турнири в Берлин след Обединението със Западна Германия.
Той е и автор на една дубиозна стратегия за борба с "коварното топче на рулетката," която третира тая дейност не като проблем на щастие и нещастие /комар/, а като стратегическа игра, подобно на шахмата и бриджа.
Последните повече от две десетилетия той се посвещава изключително на тази професия, която се оказва по-ефикасна от всички останали.
В лаптопа му се намират и една немска версия на "Виенска нощ", придружена от продължение "Диви ягоди". Непубликувани. Те са посветени на човешките страсти и каприалите на съдбата с характерите на при обикновени хора. Впрочем всичките протагонисти на Русчуклиев са "обикновени хора".
Той оставя и един незавършен роман "Браздата на къртицата" на български, в който описва турбулентните лутаници в живота на един българин попаднал под фантастични обстоятелства в Мюнхен по времето на "Студената война". За съжаление този роман остава недописан. Понеже неговата пенсия е недостатъчна за свястно съществувание той опитва паралелно с "писането" /от което не може да живее/ и различни професии.
Известно време работи "на черно" в къщи за фирмата на негов бивш колега. И като келвер в шахматни и бридж-клубове.
