- България не е гласувала „в защита“ на нацизма в рамките на Общото събрание на ООН.
- България, заедно с още 51 държави, гласува против предложена от Русия резолюция, която е опит да се легитимира агресията в Украйна като борба с нацизма и “денацификация” на страната.
През последните дни в социалната мрежа Фейсбук сред българските потребители се разпространява снимка от гласуване на Общото събрание на на Организацията на обединените нации (ООН) с твърдението, че вотът на България против проекторезолюция, внесена от Руската федерация, означава „подкрепа“ и „защита“ за нацизма.
Черновата на документа A/C.3/77/L.5 е внесена на 29 септември 2022 г. от Русия, Беларус, Азербайджан, Северна Корея, Мали, Пакистан, Камбоджа, Судан, Сирия и още няколко държави и е озаглавена „Борба с прославянето на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за подхранването на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност“. Проекторезолюцията е приета след гласуване на 4 ноември, независимо от отрицателния вот на държавите от ЕС, САЩ, Украйна, Австралия и други страни.
Документ с подобно съдържание Русия внася всяка година от 2005-а насам, като „прославата на нацизма” се появява в заглавието на текста през 2012 г.
Какво всъщност подкрепя тази проекторезолюция и защо 52 държави, сред които и България, не застават зад нея – Factcheck.bg събра фактите по темата.
Гласувалите против резолюцията: „Русия злоупотребява с аргумента за борба с нацизма”
В проекторезолюцията, предложена от Русия и група държави, има редица текстове, които кореспондират с необоснованите твърдения на Кремъл за необходимостта от “денацификация” на Украйна и за извършването на геноцид срещу рускоезичното население в Донбас. Поради това държавите, гласували против резолюцията, я възприемат като неприемлив опит да се оправдае руската военна агресия срещу Украйна.
Още в преамбюла на проекторезолюцията е записано: „Отбелязвайки с тревога, че дори там, където неонацистите и екстремистите не участват формално в управлението, присъствието на други екстремистки десни идеологии също може да послужи за инкорпорирането във властта и политическия живот на същите идеали, които правят неонацизма и екстремизма толкова опасни”.
В основния текст на проекторезолюцията се набляга и върху нуждата от активни действия по противодействие на различните форми на дискриминация на расова, религиозна или етническа основа.
Страните от ЕС аргументират своя отрицателен вот в общо изявление, подкрепено и от Украйна.
„Днес, под фалшивия претекст, че се бори с нацизма, Русия върна ужаса на войната обратно в Европа […] Категорично осъждаме злоупотребяването с аргумента за борба с нацизма и отказваме да приемем неточната и неподходяща употреба на термина „денацификация“, чрез който Русия се стреми да оправдае нехуманната, жестока нелегална военна агресия срещу Украйна […] По отношение на резолюцията, която е пред нас днес, Европейският съюз пледира от години, че не трябва да се злоупотребява с борбата срещу екстремизма и осъждането на идеологията на нацизма и това да се използва с политически цели, с което да се оправдават действия, които нарушават човешки права“, пише в изявлението.
Мисията на САЩ в ООН също публикува причините да не подкрепи текста:„Резолюцията на Руската федерация не представлява сериозен опит за борба с нацизма, антисемитизма, расизма или ксенофобията […] тази резолюция е срамен политически ход. Тя представлява едно завоалирано усилие от страна на Русия да оправдае агресивната си война в Украйна“.
Именно опасенията, че Русия може да използва тази резолюция, гласувана в рамките на Третия комитет на Общото събрание на ООН, като оправдание за своята военна инвазия в Украйна и за подсилване на своите пропагандни тези за „денацификация“, водят до внасянето на поправка в текста по предложение на Австралия, Япония, Либерия и Северна Македония.
В преамбюла е добавен следният параграф: „Отбелязва с тревога, че Руската федерация се опитва да оправдае териториалната си агресия срещу Украйна с предполагаемото елиминиране на неонацизма и подчертава, че употребяването на неонацизма като оправдание за териториална агресия сериозно подкопава истинските опити за борба с неонацизма“.
Предложената поправка към проекторезолюцията е приета с 63 гласа „за“, 23 „против“ и 65 „въздържал се“, след като основният текст на документа вече е одобрен при първоначалното гласуване от 105 държави, а 15 са гласували „въздържал се“.
Според Григорий Лукьянцев, заместник-председател на Отдела по хуманитарно сътрудничество и правата на човека към Министерството на външните работи на Русия, предлагането на поправката е било опит за саботаж на приемането на проекторезолюцията, пише РИА Новости. Говорителят на външното министерство на Русия Мария Захарова определя действията на гласувалите „против” като „политическо лицемерие” и подчертава, че само „неморалните” могат да поставят под съмнение целите на предложената от Русия резолюция.
Предистория на „руската” резолюция
Всъщност Русия внася подобни резолюции за гласуване в рамките на Общото събрание на ООН от 2005 г. насам.
Първоначалната идея на резолюцията е да провъзгласи „неприемливия характер на определени практики, които допринасят за съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност“.
През 2012 г. заглавието на резолюцията се разширява с „прославяне на нацизма“.
САЩ са единствената страна, която гласува против документа от самото начало. След незаконното анексиране на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. Украйна също се присъединява към тях.
Страните членки на Европейския съюз (ЕС) обикновено гласуват „въздържал се“ с изключение на 2011 г., когато гласуват „против“.
В годините назад и други страни са гласували „против“ резолюцията като например Канада между 2011-а и 2015 г. и Япония през 2005-а и 2006 г.
Последното гласуване на резолюцията от миналата година завършва със 130 гласа „за“, 2 „против“ и 49 „въздържал се“, с което резолюцията е приета. Тогава България гласува „въздържал се“ заедно с другите страни от ЕС, както правят и Канада, Япония, Нова Зеландия, Австралия, Великобритания, Южна Корея и други.
Третият комитет на Общото събрание на ООН, който гласува проекторезолюция A/C.3/77/L.5, разглежда теми свързани с човешките права, както и хуманитарни, социални и културни въпроси.
Проекторезолюциите, които се гласуват от Общото събрание на ООН, имат препоръчителен характер. Единствените резолюции, които могат да бъдат правно обвързващи, са тези, които се гласуват от Съвета за сигурност на ООН.
Проверено:
България не е „подкрепила“ нацизма при гласуване в ООН. България, заедно с останалите страни от ЕС, гласува против проекторезолюция, внесена от Русия и други държави, целяща да легитимира руската агресия в Украйна.
Това е редовно внасяна от Русия резолюция за борбата с нацизма. В контекста на войната в Украйна обаче документът се възприема като опит от страна на Кремъл да оправдае руската агресия, аргументирана с неверните твърдения за “геноцид” в Донбас и необходимост от “денацификация” на Украйна.
