- Фразата „София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи“ се приписва на Уинстън Чърчил, но не може да бъде потвърдено, че той я е произнасял.
- В речите на британския премиер по време на Втората световна война Уинстън Чърчил няма подобно твърдение.
- Чърчил обаче наистина има критични и остри изказвания по адрес на България и нейните управляващи.
„София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи.“
Тези думи често се приписват на британския премиер по време на Втората световна война Уинстън Чърчил. Твърди се, че той ги е изрекъл по повод бомбардировките над София от края на 1943 и началото на 1944 г.
Цитатът за картофената нива се разпространява периодично в интернет. Factcheck.bg получи сигнал за твърдението от Елена Родимова, която попаднала на текст със същото заглавие в сайта „Новото познание“. Материалът там е публикуван през 2020 г. и е споделен в редица Фейсбук групи, сред които „България и Русия – братски съюз!“ и „НАТО вън от БЪЛГАРИЯ!!!“.
Сред най-скорошните популярни публикации по темата във Фейсбук е тази на преподавателя във Висшето училище по сигурност и икономика доц. Петър Ненков. Factcheck.bg се допита до доц. Ненков по въпроса, но той не посочи източника, от който е почерпил информацията за това твърдение.
Цитатът присъства и в текст на Кеворк Кеворкян от 5 ноември, който събира 8,3 хил. харесвания и над 3 хил. споделяния в социалните мрежи.
В речите и изказванията на Уинстън Чърчил пред британския парламент не се открива твърдението, че София трябва да се превърне в нива за картофи. През годините на Втората световна война британският премиер неколкократно споменава България със сериозна критика към решенията на нейните управляващи. Липсват обаче доказателства за истинността на популярния цитат.
Често историята на въздушните нападения над България през Втората световна война и острите изказвания на Чърчил за страната се използват в контекста на проруски и антизападни наративи, както и на актуални политически теми.
На 5 ноември например водещият на предаването „Политически НЕкоректно“ Петър Волгин припомни бомбардировките над София в контекста на руската инвазия в Украйна и решението на 48-ото НС България да подкрепи Украйна с военна помощ. Това решение вкара в употреба и изказването на Чърчил за българските политици, които „три пъти хвърлят България във войни на грешната страна“.
Какво е казвал Чърчил за България?
Още през февруари 1941 г., в една от най-известните си речи по ББС, Чърчил говори за България – по-малко от месец, преди тя да се присъедини към Тристранния пакт (в съюз с Германия, Италия и Япония и срещу Великобритания, САЩ и СССР).
Премиерът осъжда решението на страната да стане част от Централните сили по време на Първата световна война и изказва надеждата, че сега „България няма да допусне втори път същата грешка“ и народът й няма да бъде принуден „за трети път в рамките на 30 години (…) да влезе в ненужна и катастрофална война“. Думите на Чърчил са критични, но не съдържат заплахи или намеци, че България трябва да бъде изравнена със земята.
В същия дух е изказване на Чърчил в Парламента от 21 септември 1943 г., малко преди да започне поредицата от тежки бомбардировки над България. В речта си премиерът се отнася с възмущение към „мръсната работа“, която България върши в подкрепа на Германия и Италия. Отново обаче няма призиви за бомбардиране на страната и превръщане на София в нива за картофи.
По-остро е отношението на Чърчил в парламентарна реч от 22 февруари 1944 г., когато бомбардировките са в ход. За тях премиерът говори като за „стратегическа офанзива срещу Германия“. По думите на Чърчил този план е съобразен с нуждите и целите на съюзническите сили, но все пак е достатъчно гъвкав, за да позволи „да се отклоним заради някой извънредно примамлив обект, като например София“.
България присъства и в думите на Чърчил от заседанието на Парламента на 2 август същата година. Тогава премиерът отново обвинява България, че за трети път е влязла във война „на грешната страна“, и се пита каква ще бъде нейната позиция, когато бъдат разобличени действията на българската армия като „злия лакей на падналата нацистка власт“.
Тази теза Чърчил повтаря и на 28 септември 1944 г., няколко седмици след окупацията на България от страна на Червената армия. Според него българите са въвличани от лидерите си в пагубни войни, но също така са отговорни за злините, извършени в съседните Гърция и Югославия. А „освен няколко въздушни бомбардировки, те [българите] не са претърпели нищо“ от военните действия.
„Спекулациите с Чърчил отдавна са норма и то не без помощ от историците“, каза за Factcheck.bg преподавателят в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Борис Стоянов. Той също не е срещал популярния цитат в речите и изказванията на Чърчил. Същевременно смята, че подобни думи са в духа на доминиращите сред съюзническите сили нагласи за трайното отслабване на Германия и нейните сателити (в това число и България) в периода 1943-1944 г.
Проверено:
Няма доказателства Чърчил да е казвал, че София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се направи картофена нива. Речите и публичните изказвания на британския премиер по време на Втората световна война често са критични към България, но не съдържат такъв цитат.
