Полша, Унгария и Румъния искат да си поделят територията на Украйна. НАТО подкрепя тези искания, а Русия се явява единствен гарант за оцеляването на Украйна. В същото време, Украйна няма историческо право да съществува като държава и дори не е „регистрирала“ границите си в ООН.
Всички тези противоречиви и дори взаимноизключващи се тези се разпространяват настоятелно и едновременно от Кремъл. Въпреки че не са нови, акцентът върху тях се засилва след руското нахлуване в Украйна преди една година.
Всъщност, още през 2008-2009 г. руският президент Владимир Путин е повдигал темата за разделянето на Украйна на срещи с тогавашния полски премиер Доналд Туск, твърди бившият външен министър на Полша Радослав Сикорски в интервю за списание „Политико“ през 2014 г. Думите на Сикорски обаче няма как да бъдат потвърдени, защото нито самият Доналд Туск признава за такива разговори, нито в документите от тези срещи се споменава нещо подобно.
След анексията на Крим от Русия през 2014 г. обаче се появяват знаци в подкрепя на тези твърдения. Същата година тогавашният заместник-председател на Държавната дума и лидер на Либерално-демократическата партия Владимир Жириновски изпраща писмо до Полша, Румъния и Унгария с предложение за разделяне на украинските територии. Офертата на Жириновски не е приета сериозно от нито една от страните.
Междувременно, руски сайтове и руски профили в социалните мрежи активно споделят различни карти, представящи евентуалната подялба на украинските земи. Основен „обвиняем“ е Полша, в по-малка степен – Унгария и Румъния.
През март 2022 г. в руските медии се появяват статии, придружени от карта, за която се твърди, че представя плановете на Полша, Унгария и Румъния за присвояване на украински територии. Според публикациите картата е била предоставена от бившия депутат от Върховната рада Иля Володимирович Кива. Малко преди появата на публикациите той е отстранен от украинския парламент заради проруските си изказвания след началото на войната.
Factcheck.bg вече писа за манипулирана снимка с прекроени граници на Украйна, за която се твърдеше, че е от ефира на полска телевизия.
В същото време, самият Путин твърди, че западноукраинските територии са земи, които са били откраднати от Полша, Унгария и Румъния. В обръщението си на 21 февруари 2022 г., когато признава независимостта на Луганската и Донецката народни републики, Путин нарича границите на Украйна след 1939 г. „исторически“ територии на нейните съседни страни.
Всъщност, става дума за земи, придобити от споменатите страни едва след края на Първата световна война. Процесът по прекрояване на границите завършва частично с края на Втората световна война.
През декември миналата година Путин отново предупреждава, че полските националисти искат да върнат „историческите си територии, които Украйна е получила след Втората световна война“. Според руския президент Русия е единственият гарант за териториалната цялост на Украйна.
Бившият министър-председател на Русия и лидер на партията „Единна Русия“ Дмитрий Медведев приглася на своя лидер. През май 2022 г. Медведев „предупреждава“ за целите на Варшава да си върне историческите земи от Украйна. През юли 2022 г. споделя карта в своя Телеграм канал, която според него е изработена от западни експерти и представя готвеното бъдещо териториално разделение на Украйна.
В някои от версиите на „плана за подялба“ на Украйна руските представители включват САЩ и НАТО.
Шефът на руското външно разузнаване Сегрей Наришкин обвинява Полша и САЩ в заговор за завземането на части от Западна Украйна. Не са представени никакви доказателства, които да подкрепят тези твърдения. Това обаче не спира Наришкин да продължава да разпространява подобни твърдения и през следващите месеци. На 12 юли 2022 г. той казва, че Варшава се опитва да се „отрече от плановете си“, защото те са били разкрити от външното разузнаване на Русия, включително от самия него.
Други руски държавници също говорят за „хищническите планове“ на Полша в Украйна, включително президентският съветник Владимир Медински и посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов.
Още в първия месец след началото на войната беларуският президент Александър Лукашенко говори за „плановете“ на Полша и НАТО за връщане на границите на Украйна във вида им от преди 1939 г.
По същото време в руските медиите се появяват „доказателства“ за намесата на НАТО в „заговора“ за разделението на Украйна. В статия от 23.03.2022 г. е цитирано изказване на полския политик и лидер на дясно-консервативната партия „Право и Справедливост“ Ярослав Качински, според когото е необходимо да се изпрати мироопазваща мисия на НАТО в Украйна. И това, според статиите, доказва съществуването на плана и подкрепата на Алианса за осъществяването му.
В същата публикация се твърди, че по румънско-украинската граница е струпана военна техника, с която Румъния възнамерява да нахлуе в Украйна и да вземе своя „дял“. Една година по-късно, все още няма доказателства за това твърдение.
Участието на Унгария в „заговора“ е „доказано“ чрез твърдението, че унгарското малцинство в Закарпатия е изпратило писмо до унгарския премиер Виктор Орбан с молба за подкрепа и организирането на референдум за присъединяването на Закарпатия към Унгария. Проверката ни не успя да открие доказателства нито за писмото, нито за наличието на планове за организирането на подобен референдум.
Въз основа на тези „доказателства“ статията заключава, че чрез завземането на части от западните и югозападните територии на Украйна страните от НАТО ще създадат “Идлиб-2“ – терористичен анклав, който ще се превърне в една постоянна терористична и военна заплаха за контролираните от Русия територии в Източна Украйна и съседен Беларус.
В други руски публикации се среща различна аргументация. Например, че поляците са мотивирани да присвоят обратно територии от Западна Украйна, защото все още помнят зверствата на Волинското клане.
Волинското клане се случва на територията на окупираната от германците Полша по време на Втората световна война през 1943 г. Масовите убийства на етнически поляци са извършвани от Украинската въстаническа армия.
Нищо от съвременните действия на Полша обаче не показва това историческо събитие да е оказало влияние върху позицията ѝ по отношение на войната – именно Полша е една от държавите, подкрепящи най-активно Украйна.
Кремъл използва всеки повод, за да намери „доказателства“ за тезите си. Особено удобни за целта се оказват местни националистически настроени политици.
Например, Ласло Тороцкай, основател на политическата формация „Наша родина“ (Mi Hazánk Mozgalom), определяна от унгарски медии като крайно-дясна. През декември 2022 г. той се среща с полския посланик в Унгария в посолството на Полша в Будапеща. Срещата предизвиква остри реакции в Полша и Украйна и е осъдена от полски и украински общественици.
Месец по-рано Тороцкай поздравява Полша по случай деня на независимостта ѝ със следното послание в Туитър: „Бог да благослови Полша! Нека се срещнем отново на полско-унгарската граница“. Поздравлението е придружено от черно-бяла снимка на ръкуващи се полски и унгарски граничари на Ужокския проход.
Полша и Унгария се сдобиват с обща граница през 1939 г., когато Унгария превзема Закарпатието. Днес тази територия се намира в Украйна.
Претенциите на Тороцкай за териториално разширение на Унгария не се ограничават само с Украйна. Лидерът на партия „Наша Родина“ претендира и за части от Словакия, Румъния и Сърбия.
Съществува и български принос към репертоара от претенции към Украйна – например, че в Украйна има изконно български земи, които трябва да се превърнат в автономни области или да принадлежат на България или че украинците са българи.
Два дни след руското нападение над Украйна, 26.02.2022 г., в предаването „Беновска пита“ председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов изразява мнение, че трябва да има българска автономна област в Украйна:
„Ние имаме две територии, които са компактно населени с българи, по-голямата част е в южната част на Одеска област, Бесарабия, или Южна Бесарабия. А по-малката част са българите в Таврия, Приазовието, около Мариупол. Ще имаме ли ние наша българска автономна област там? Или тя, понеже заедно с българите там живеят и подавляващо мнозинство от руснаци, тя ще бъде включена в една част, да кажем, от Новорусия, която ще бъде създадена в пояса от Одеса до Харков, това ще зависи само и единствено от нас. А ние ще имаме ли държавниците, които да поставят този въпрос? Отсега ви казвам – не. И това ще бъде поредният акт на национално предателство.“
Според преброяването от 2001 г. в Украйна в споменатата Одеска област украинците са 1,5 млн. души или 62,8% от цялото население на региона. Руснаците наброяват 508 хиляди или 20,7%, а българите – 150 хиляди или 6,1%. Макар и някои селища в региона да са компактно населени с българи, техният брой все пак е незначителен на фона на етническото разпределение в цялата Одеска област. В останалата част от Украйна живеят още 50 хиляди етнически българи, гласи преброяването от 2001 г.
В социалните мрежи се разпространява и друга невярна теза- че Украйна е създадена от българи или пък, че украинците всъщност са асимилирани етнически българи.
Историческите факти не подкрепят подобни твърдения – украинците представляват самостоятелен етнос, различен от българския. Русия също поддържа тезата, че украинците не са отделен етнос, а са част от руския, което не отговаря на истината.
