Ралица Ковачева

Четете във factcheck.bg

 „Смятам нашето движение като отделен фронт, който показва, че има сили в света, които чрез народна дипломация ще се борят срещу русофобията, която забранява на руски котки да участват в състезания, която отменя Пушкин, която забранява руската реч. Те просто са фашисти.“

„Русофилството е нашият категоричен отговор на съвременния фашизъм русофобията“.

С тези думи председателят на българското национално движение „Русофили“ Николай Малинов открива учредителния форум на едноименното международно движение през март 2023 г. По-късно с единодушие Малинов е избран за първи председател на русофилския интернационал. 

Базираното в Крим пропагандно издание „Нюз фронт“ отразява събитието с патетичен текст и огромни снимки с най-видните участници: бизнесменът – пропагандист Константин Малофеев (според изданието – с ключова роля в създаването на движението), руският външен министър Сергей Лавров, говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, философът Александър Дугин, Анна Кузнецова, заместник-председател на Държавната дума на Руската Федерация, депутати, свещеници и дори американският актьор Стивън Сегал.

За Малофеев и връзката му с шпионската афера, по която е обвиняем Николай Малинов в България, подробно разказва „Свободна Европа“. „Медиапул“ припомня, че Малинов е санкциониран от САЩ по глобалния закон „Магнитски“ и наскоро е пътувал до Москва, за да обсъди този въпрос с руския външен министър Сергей Лавров. На парламентарните избори на 2 април Малинов оглавяваше бургаската листа на коалиция „Неутрална България“ (Атака, Русофили, Комунисти)“. 

В приветствие до участниците президентът на Русия Владимир Путин ги поздравява за решимостта да противодействат на „на русофобските кампании“: „много държави целенасочено нагнетяват антируска истерия, тормозят нашите съотечественици, въвеждат забрани и ограничения дори за принадлежащото към световната културна съкровищница творчество на нашите велики руски класици“. 

През август миналата година руското министерство на отбраната организира Международен антифашистки конгрес. Мероприятието се провежда „в рамките на специалната военна операция (СВО) на руските въоръжени сили за демилитаризация и денацификация на Украйна“, отбелязва в публикация Фондът за стратегическа култура. Буквален превод на текста, заедно със заглавието и същата снимка, е публикуван в българското издание „Поглед.инфо“.

От трибуната на конгреса Ирина Яровая, заместник-председател на Държавната дума на Русия, казва: 

„Идеологията на еднополюсния свят и отрицанието на многополюсния свят – това е новата форма на глобален фашизъм… Днес Съединените щати са субект, финансиращ нацизма по света“. 

И още: „превръщането на Украйна в нацистка държава е проект на САЩ“.

Европа използва русофобията като политическа технология за борба с Русия и като средство за социална мобилизация на европейците, обяснява през декември 2022 г. един от участниците в заседание на Съвета по развитие на гражданското общество и правата на човека към Президента на Руската федерация (РФ). Това „силно напомня технологии, използвани от нацистка Германия, антисемитизъм, който също е използван за сплотяване на германците в Хитлерова Германия“. 

Думите са на Кирил Вишински – роден в украинския град Днепропетровск, журналист, изпълнителен директор на  медийната група „Русия днес“ (включваща „РИА Новости“, „Спутник“, „Иносми“ и др). Самият Владимир Путин в изказването си пред Международния дискусионен клуб „Валдай“ миналия октомври (руският опит за алтернативен „Давос“) също сравнява русофобията с антисемитизма и ги определя като форми на расизъм. 

Ако сте се объркали, проблемът не е във Вас – такава е целта. Независимо дали говори за „фашизъм“, „нацизъм“, „геноцид“ или „расизъм“, Кремъл има предвид русофобия. 

Какво е русофобията обаче не е лесно да се каже. 

Необходимо е да се намери „законодателно определение“ на русофобията, тъй като това не е етническо, а културно и политическо понятие, смятат руските управляващи. А е необходимо, за да може определението да се впише в Наказателния кодекс и русофобските прояви да бъдат наказвани подобаващо. 

Русофобията е формулирана като идея в средата на 19 в., но влиза в активна пропагандна употреба по времето на Сталин. Понятието изразява разбирането за два коренно различни свята, културни модели и ценностни системи – този на Изтока и този на Запада.

Русия се въобразява като империята на Изтока, новата Византия, обединителката на славните и предопределена да ги защитава, пазителката на православието и традиционните ценности. Русофобията служи да отграничи враждебния чужд свят („колективния Запад“) от „Руския свят“ – друга концепция,  налагана от кремълската пропаганда. 

От съществено значение за осмислянето на руското разбиране на русофобията е вложената в него агресивност – за руската пропаганда да не харесваш Русия и руското означава да ги атакуваш, което неизменно означава, че Русия трябва да се защитава. Така всички нейни действия се представят като самозащита, а не като агресия. Повече за това четете в книгата „Пътят към несвободата“ на Тимъти Снайдър.

Навън русофобията се разбира като нетолерантност към етническите руснаци, рускоговорещите етнически групи, руската култура и руската държава, както и като средство за дестабилизация на постсъветското пространство – Москва разглежда „цветните революции“ в бившите съветски републики като русофобски акт, организиран от Запада. 

Вътре в Русия „русофобите“ са враговете на режима, привържениците на либералната идеология, които симпатизират на Запада. По този начин те биват стигматизирани и изолирани, а обществената подкрепа за Кремъл се втърдява. 

Ключов елемент в съвременната концепция за русофобията е сравнението с антисемитизма и разбирането, че тя се разпалва умишлено и организирано от враговете на Русия, точно както е правила и нацистка Германия срещу евреите. Оттам и обвиненията в „нацизъм“ и „фашизъм“ и определянето на действия срещу руснаците и руското като „геноцид“.

Тези обвинения Русия използва като мотив, за да анексира Крим и да подкрепи проруските сепаратисти в Източна Украйна през 2014 г. И като повод, за да навлезе на украинска територия през 2022 г. в т.нар. „специална военна операция“. 

Въпреки че основна цел на кремълската пропагандна атака е Украйна, на „Западния фронт“ информационното пространство се насища с изфабрикувани „примери“ на русофобски практики, вдъхновени от нацизма – например, горене на книги. 

За да разберем по-добре какво е русофобията, трябва да знаем каква е противоотровата – разбира се, русофилията.

Противно на популярното в българския Фейсбук мнение, русофилията не се изразява в това да харесваш Достоевски и Чайковски. По думите на председателя на Международното движение “Русофили” Николай Малинов, русофилията означава „традиционни ценности, идеята за силна държава и многополюсен свят“. 

„Либералната диктатура противоречи на нашите идеи: еднополюсен свят, слабите държави не са суверенни и, разбира се, отхвърлянето на традиционните ценности. Светът е сатанински.“ 

По този начин кръгът се затваря – всички големи стратегии на Кремъл са обединени в едно понятие, което означава всичко едновременно. И нищо конкретно в същото време, подобно на русофобията (всички големи страхове), която значи също „нацизъм“, „фашизъм“ „либерализъм“, „геноцид“, „дискриминация“, „еднополюсен свят“ и каквото друго е необходимо в конкретен контекст.

Това е емблематичен белег на пропагандата, както е установил проф. Димитър Вацов: пропагандата наслагва разнородни значения едно върху друго, като създава привидност, че във всички случаи се говори за „едно и също“, при това „за него се казва „Истината“. 

Последен пример: В исторически план русофобията е била представяна като ционистки заговор, а днес Путин сравнява русофобията с антисемитизма. Което не пречи на Дмитрий Медведев (бивш президент и премиер на Русия, председател на управляващата партия „Единна Русия“) да продължава да нарича украинския президент Володимир Зеленски „нацист“, въпреки еврейския му произход.

Помните ли котките, жертва на русофобията, споменати в началото? Международната федерация по фелинология наистина е забранила участието на руски котки в изложенията си за една година (до края на май 2023). Причината обаче не е някаква абстрактна омраза срещу Русия – мярката е отговор на руската агресия срещу Украйна. 

Темата за културата е далеч по-сложна.

Нападението на Русия срещу Украйна действително предизвика остри реакции и призиви за забрана на руски спектакли, концерти и книги по целия свят. Но за разлика от внушенията на Москва, не ставаше дума за организирана кампания или решения на правителства. 

Репортажи в международни медии и разкази на български репортери, отразявали събитията в Украйна през последната година, свидетелстват, че войната действително е настроила украинците срещу всичко руско.

Но не и в мащабите, огласявани от Кремъл и неговите глашатаи: „Ще има концентрационни лагери, превъзпитание и стерилизация на тези, които са против буквата „Z”, твърди режисьорът Карен Шахназаров по телевизията през май 2022 г. Пак тогава катарската телевизия „Ал Джазира“ (за която последното, което може да се каже, е, че е „Западна“) прави репортаж за отхвърлянето на руската култура в Украйна. Ето част от него:

„Докато разрушават украински градове и убиват цивилни, нашествениците унищожават и забележителностите на руската и съветската култура.

Най-обичаният поет на Русия, Александър Пушкин, посещава пристанището на Азовско море Мариупол през 1820 г., след като цар Николай I го изпраща в изгнание за дисидентство. 

Бронзова статуя на къдрокосия поет от етиопски произход стоеше до Руския драматичен театър – докато бомбардировката не унищожи и двете през април.”