Български медийни публикации с почти идентични заглавия внушават невярно, че инфлацията в Хърватия се повишава в резултат от влизането на страната в еврозоната от началото на 2023 г.
И публикация в „Труд“, и текст на „Обективно“, който е препечатан в много други сайтове, се позовават на обширен материал в хърватската медия „Ютарни лист“. Оттам са и цитираните данни от хърватската статистика, както и най-колоритните определения като „инфлационна драма“.
По данни на хърватската статистическа служба цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени чрез индекса на потребителските цени, са поскъпнали със 7,8% на годишна база (спрямо миналия август) и с 0,5% на месечна база (спрямо юли 2023 г.).
Данните на Евростат отчитат 8,4% инфлация на годишна база в Хърватия и 0,5% на месечна.
Публикациите извеждат в заглавие, че страната е втора по инфлация в еврозоната, което е така (след Словакия), но внушението, че това означава повишаване на инфлацията е невярно – данните на Евростат показват, че инфлацията на годишна база в еврозоната като цяло намалява и за август е 5,2%.
Същото се отнася и за Хърватия.
Преди година – през август 2022 г., инфлацията на годишна база е 12,6%. През септември достига 12,8%, което местните медии обявяват за рекорд, откакто в страната се води такава статистика – прочетете защо това не е така, обяснено от колегите от хърватския проверител на факти „Фактограф“. Следва пик от 13% през ноември 2022 г. и след него инфлацията започва трайно да намалява. Тази тенденция не се променя с влизането в еврозоната на 1 януари 2023 г.
От данните е очевидно, че не отговаря на истината твърдението на народния представител от „Възраждане“ Ангел Георгиев, че “след приемане в еврозоната, инфлацията в новоприсъединената (анексирана) държава процъфтява“.
Различни Фейсбук групи и страници разпространяват споменатите вече публикации или техни препечатки в други сайтове. Прави впечатление, че много от страниците се представят като развлекателни, но предлагат „новини“ със съмнително качество. Как се разпространява дезинформация чрез клъстъри от Фейсбук страници е демонстрирането в изследването на Ралица Ковачева и Никола Тулечки „Под прикритие: използване на Фейсбук страници с развлекателно съдържание за разпространение на дезинформация“ в бр. 58 на сп. „Критика и хуманизъм“.
В случая с Хърватия е използван същия модел на координирано споделяне, но вместо директно публикуване на линк имаме привличащ вниманието и внушаващ тревога статус, придружен с линк в коментарите.
Внушенията, че влизането на страната в еврозоната само по себе си означава по-висока инфлация се правеха особено активно в началото на годината и вече са опровергавани от Factcheck.bg.
Анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) от март 2023 г. доказва, че смяната на валутата оказва пренебрежимо малко влияние върху цените. Данните на хърватската статистика за август 2023 г. показват, че най-голямо увеличение на цените има в сферата на ресторантите и хотелите (14,2%), храните и безалкохолните напитки (11,0%), дрехите и обувките (9,9%) и др.
Само през юли страната е посрещнала 4,5 милиона туристи, предимно чуждестранни. Хърватия отбелязва силен туристически сезон, показват данните на националната статистика. Туризмът формира около една четвърт от икономиката на страната – по този показател Хърватия се нарежда на първо място в ЕС. А лятото на тази година е първото без никакви ограничения и мерки във връзка с пандемията от Ковид-19, започнала в началото на 2020 г.
