- Не е вярно, че България плаща на Европейския съюз (ЕС) за въглеродните емисии от индустрията, както твърди Деян Николов, депутат и кандидат за кмет на София от „Възраждане“;
- Според европейското законодателство приходите от продажба на емисии остават в националните бюджети на държавите членки. В България средствата от продажбата на емисии отиват в държавен фонд, който ги разпределя за подпомагане на потребители на енергия, за производството на енергия от възобновяеми източници и други цели;
- Приходите от продажба на емисии са над 2 милиарда лева само през 2022 г., а в предходните години сумите са значително по-ниски.
Твърдение:
Деян Николов, кандидат за кмет на София от „Възраждане“ в YouTube канала на Мартин Карбовски, 19 октомври 2023 г.:
Водещ: „Възраждане” ще ни махне от Европейския съюз?“
Деян Николов: „Как, ние толкова пари сме дали, не може.“
Водещ: „Оставаме?“
Деян Николов: “Не, първо ще си вземем парите. Знаеш ли колко пари даваме? Два милиарда вноска на година – без дума да обелим, тя е просто директно от бюджета… И още два милиарда за въглеродни емисии плащаме, които после се начисляват в цената по един или друг начин през бизнеса, инфлация, стоки, услуги и т.н.”
Проверка:
Не отговаря на истината твърдението на Деян Николов, че България плаща на Европейския съюз за въглеродните емисии от индустрията. Продажбата на въглеродни квоти става в рамките на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). Държавите получават безплатно разрешителни за изпускане на определено предварително договорено количество въглероден диоксид в атмосферата. Това са така наречените въглеродни квоти. Страните продават тези квоти на търгове, като приходите остават в националните им бюджети, а държавите имат право сами да определят как да ги харчат в рамките на правилата зададени от ЕСТЕ.
Директивата за ЕСТЕ поставя условие средствата да отиват за разходи за намаляване на общото количество въглеродни емисии, подпомагане развитието на енергетиката от възобновяеми източници, енергийна ефективност, проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и други мерки насочени към постигането на климатичните цели на ЕС.
Малка част – 2% от приходите от всички търгове за продажба на емисии в ЕС, отива във Фонда за модернизация. Средствата от този фонд са предназначени за финансиране на проекти за модернизиране на енергийните системи на 10-те държави с по-ниски доходи в Съюза, сред които е и България.
Какво прави България с приходите от продажба на емисии
Начинът, по който българската държава използва своите приходи от продажбата на квоти, е уреден в Закона за енергетиката. Според член 36д средствата, получени от продажбата на емисии, постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) и се съхраняват и обслужват в Българската народна банка.
В член 36б на Закона за енергетиката e описано за какво се използват средствата, постъпили във ФСЕС:
- За покриването на разходите на Националната електрическа компания (НЕК) за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници;
- За изплащането на премии за производството на възобновяема енергия и високоефективно комбинирано производство;
- За подпомагане на проекти за енергийна ефективност;
- За изплащането на компенсации по програми приети от Министерския съвет за компенсиране на потребителите във връзка с цените на електроенергията и природния газ.
- Във ФСЕС постъпват приходи и от други източници, а общите разходи от фонда значително надхвърлят сумите, получени от търговията с емисии. От публичния отчет на ФСЕС се вижда, че най-голямото перо в неговите разходи през 2022 г. са компенсациите на небитови крайни клиенти на електроенергия по правителствени програми.
През 2022 г. по една такава програма са похарчени над 2,2 милиарда лева, а по друга – близо 1,2 милиарда лева от приходите във ФСЕС. Малко над един милиард лева са изразходвани за разходите на НЕК за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. Останалите разходи на Фонда са в по-малък размер и са описани подробно в годишния отчет за миналата година.
На 5 октомври Народното събрание прие промени в Закона за енергетиката, според които със средства от ФСЕС ще се компенсират и част от разходите на битовите потребители в първоначалния преходен период към либерализация на пазара на енергия за бита.
Тези промени обаче засега не са влезли в сила и не е известно дали това ще стане, след като президентът Румен Радев наложи вето върху тях.
Колко са приходите от продажба на квоти
Сумата от 2 милиарда от продадени квоти, която цитира Деян Николов, е неточна. Приходите от продажба на квоти варират в различните години. Заради високата цена на квотите, както и голямото количество електроенергия, произведена от въглищните централи през 2022 г., сумата действително е малко над 2 милиарда лева.
В годините преди това обаче сумите са по-ниски. Докато през миналата година във ФСЕС са постъпили 2,1 милиарда лева от продажба на на емисии, през 2021 г. тази сума е била 1,6 милиарда лева, а през 2020 и 2019 г. тя е под 1 милиард.
Проверено:
Твърдението на Деян Николов от „Възраждане“, че България плаща на ЕС за въглеродните емисии от българската индустрия, е невярно.
По силата на европейското и българското законодателство приходите от тази продажба остават в националния бюджет и отиват за подпомагане на българската енергетика и производството на енергия от възобновяеми източници.
Приходите от продажба на емисии възлизат на над 2 милиарда лева само през 2022 г., а в предходните години сумите са значително по-ниски.
