Български и турски лесовъди се борят с короядите в Странджа с общ проект /снимки/

Водещи експерти по горите, както и представители на местните власти от България и Турция обменят опит в борбата срещу вредителите по иглолистните гори в Странджа.

Тридневният семинар се провежда в Созопол и е на тема: "Прилагане на превантивни и интегрирани методи в иглолистните насаждения с цел подобряване на тяхното състояние".

Проектът, по който работят българските и турските лесовъди е Здраве за гората /Forest health/.

Преди две седмици в рамките на същия проект бе проведен семинар в Къркларели на тема „Мерки и дейности за подобряване на иглолистните гори в трансграничния регион“.

Общата цел е изграждане на мониторингова мрежа за проследяване динамиката на популация при корояда в изкуствено създадените иглолистни култури в района на Бургас и Къркларели чрез извършване на специализирани изследвания и установяване разпространението на короядите в изкуствено създадените иглолистни култури.

Вчера в Созопол семинарът бе открит от инж. Мариян Костадинов – директор на РДГ – Бургас, като приветствие поднесе и Йондер Терзи – директор на Дирекция по управление на горите в  Къркларели.

Работната част продължи с три презентации.

Мария Кирилова, директор на Лесозащитна станция Варна, представи темата „Прилагане на профилактични мерки чрез залагане на капани и анализ на резултатите“.

Ето какви вредители са установени в горите на Странджа:

От направения анализ на събрания биологичен материал в заложените процепни капани се установи, че в иглолистните насаждения преобладава шестзъбия корояд (Ips sexdentatus Boern.) и в малка степен върховия корояд (Ips acuminatus Gyll.). По-малък е броят на голям горски градинар (Tomicus piniperda L.), малък боров хоботник (Pissodes castaneus De Geer.), рагиум (Ragium mordax DeGeer.) и Tetropium castaneum L.

В иглолистните насаждения, в които са заложени мониторингови точки не се установиха образувани „короядни петна“, както и изсъхнали дървета вследствие на короядите.

Фитопатогенната гъбата Mycosphaerella pini паразитира по иглиците. Първите признаци на заразяване се наблюдават в края на септември – началото на октомври, най-често в средната и долната част на короната.

Заразените иглолиста придобиват бледожълтеникав отенък, а малко след това се образуват полупрозрачни пръстени, широки няколко милиметра. Повредите се изразяват в покафеняване и преждевремено загиване на две и повече годишните иглици, поради което дървета се обезлистват.

***

Презентацията на инж. Николай Стоянов бе на тема: „Система за интегрирана растителна защита за контрол на популацията от корояди“.

Ето в какво се изразява защитата от корояди:

Лесовъдски мероприятия:

- Санитарна сеч, принудителна сеч и сечи за трансформация;

- Презалесяване с устойчиви видове;

- Селекциониране на устойчиви произходи.

Създаване на мониторингова мрежа с феромонови уловки 

Залагане на ловни дървета

Превенция на лежаща дървесна маса за населване и/или излитане на  коряди

Третиране на лежаща, стояща и надробена маса със специализиран  инсектицид.

Биологична борба.

Раздробяване на остатъчната дървесна маса на технологични трески.

Добрата българска лесовъдска и лесозащитна практика показва, че най - ефикасна мярка за  борба с короядите са навременно изведените санитарните и принудителните сечи, т.е. премахване хранителната база за масово намножаване на вредителите.

Какви са възможностите за бъдещи съвместни дейности:

Интегриране на работата на екипите от Бългрия и Турция в международни инициативи свързани с контрола на популациите на короядите и други болести и вредители по дървесната растителност.  

***

Инж. Деян Стойнев от ИАГ разясни административната структура в горите. Към ресорното министерство МЗХ има 6 държавни предприятия със 139 горски стопанства и 28 ловни, които извършват стопанската дейност.

Контролът е в ръцете на Изпълнителната агенция по горите ИАГ, към която има 16 Регионални дирекции по горите РДГ.

По биоразнообразие България е на трето място в Европа. Има три национални парка, 11 природни парка, като сред тях е Странджа, и 700 защитени зони.

Ползването на горите е екологично, като по-голям е прирастът отколкото сечите.

Семинарът продължава днес с практическа част на терен.

Текст и снимки: meduzata.com