Един от тези силно уязвими и намаляващи в световен мащаб видове е европейската червена горска мравка (Formica pratensis), която се среща и в Странджа.
Това е едър вид мравка, с дължина на тялото от 4 до 9 mm. Името й произлиза от характерното оцветяване на тялото – червено и кафяво-черно, както и от характерните й местообитания, където изгражда мравуняците си. По своята същност мравунякът представлява подземнио гнездо в почвата, което има купол на земната повърхност, с диаметър от 1,2 до 1,5 m и височина средно 40 – 80 cm.
Сътрудничеството между индивидите от един мравуняк е дотолкова тясна, че много автори третират колонията като „суперорганизъм“. Членовете на колониите се отнасят към три основни касти – работнички, царица и мъжки.
Работничките са най-многочислената част от индивидите, които по пол са женски индивиди, но техните полови системи са неразвити и функциите, които изпълняват, са свързани с изхранването, изграждането и поддържането на гнездовата структура, грижа за царицата, за яйцата, ларвите и какавидите в колонията.
Мъжките индивиди се развиват от неоплодени яйца, участват само в размножаването и скоро след това умират. Мъжките и женските обикновено са крилати, докато работничките са безкрили.
Царицата при европейската червена горска мравка е една (има видове мравки с по няколко царици в гнездото) и основната й роля е свързана с размножаването и снасянето на яйца. Тя живее и най-дълго от всички членове на колонията, през което време снася милиони яйца. Копулацията (оплождането на царицата от страна на мъжките) се извършва два пъти годишно – през май-юни и август-септември, като се предшества от брачен полет.
Мравките са хищници, хранят се най-вече с различни видове насекоми и други безгръбначни животни. По време на масовото размножаване на много от неприятелите по горското и селското стопанство, те съставляват над 90% от храната им. Често срещано явление е и когато мравките се хранят с медена роса, отделяна от листните въшки.
В миналото широко разпространена, днес червената горска мравка вече не се среща често в Странджа. Освен че е рядка, тя е и защитена както на национално, така и на световно равнище, включена е в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, съгласно което разрушаването и увреждането на гнездата й, както и нейното убиване, са забранени. Вписана е и в Червения списък на световно застрашените видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN) – най-голямата природозащитна организация в света, с категория "Почти застрашен" (NT – Near Threatened).
Видовете от тази категория в момента не могат да се определят като критично застрашени, застрашени или уязвими, но е твърде вероятно в близко бъдеще да попаднат в някоя от изброените категории.
На територията на Природен парк "Странджа" през последната година бяха проведени дейности по международен проект за провеждане на съвместни инициативи за опазване на европейската червена горска мравка от изчезване, финансиран по програмата INTERREG за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Турция, като по този проект работиха неправителствени организации от двете държави.
Целта на проекта бе да се определи състоянието на вида в трансграничната зона чрез идентифициране на гнездата и разпространението му, да се представи план за действие с консервационна програма, да се повиши капацитета и информираността на отговорните институции и човешките ресурси от двете страни на границата, да се организират дейности в защитените територии на двете държави, което директно допринася за опазването на видовете червена горска мравка, а индиректно – за съхраняване на биоразнообразието в трансграничната зона.
Като резултат експертите, изпълнили проектните дейности, бяха установили общо 8 гнезда на европейски червени горски мравки на територията на Природен парк "Странджа" – в районите около гр. Малко Търново и с. Бръшлян.
„От Дирекцията на Парка сме заградили установените мравуняци с декоративни огради, с цел предпазването на гнездата от разрушаване, било то неволно при преминаване на посетители, автомобили и едри селскостопански животни в близост до тях, било умишлено от недобросъвестни граждани“, съобщи биологът Милен Рашков, експерт в ДПП "Странджа"
