Валентин Симеонов има докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. 

От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени. 

Основните му научни интереси са в областта на атмосферната химия и физика, но предимно по проблемите на климата.

***

Добрата новина е, че горите на България заемат ⅓ от територията на страната. Проблемът е че ⅓ от тази площ са млади и нископродуктивни, а друга част са изкуствено създадени иглолистни насаждения, които нямат толкова пълноценна защитна функция, подобно на буковите гори например, от наводнения и е по-вероятно да бъдат застрашени от пожари. 

Зачестилите и по-интензивни екстремни явления като горещи вълни, суши, пожари, наводнения, бури, градушки и т.н. неизбежно насочват вниманието ни към основната причина за тези бедствия, а именно – предизвиканите от човека климатични промени. Дали обаче горите могат да бъдат решение за голяма част от тези екстремни събития?

В българското народно творчество гората има дълбок символизъм, тя е едновременно място на уединение и изпитание, на свобода и мистерия, на плодородие и живот. Тя отразява народната вяра в свързаността на човека с природата. Сходно на народното творчество, гората има многопластово значение, когато говорим и за климатичните промени – тя не може да ги предотврати, но може да се окаже буфер, който да смекчи ефектите им.

Климатичните промени ще предизвикат зачестяване на екстремните явления у нас

Тези промени ще се изразяват в повишаване на силата, продължителността, честотата и периода от време, през който се наблюдават екстремните явления. 

Пряко въздействие върху здравето и живота на хората ще имат зачестяването и продължителността на горещите вълни, но също и на тропическите нощи – т.нар. нощи, в които температурите не падат под 20 °C. Ще се увеличат и периодите с продължителни суши, което ще доведе до недостиг на вода. 

В съчетание с горещите вълни ще има нарастване на пожарите. Това са процесите, които наблюдаваме последно време и които са особено актуални днес. Другите неблагоприятни процеси са нарастването на екстремните валежи, свързани с бури, градушки и наводнения. 

Истината е, че ние не сме подготвени за тези екстремни явления, като тук става въпрос не само за България, но и за света. Обикновено мерки се вземат след поредица от неблагоприятни събития и те невинаги са ефективни, както виждаме например ситуацията с горските пожари в САЩ, Канада, Франция, Гърция или наводненията във Франция, Германия и много други.

У нас подготовката за посрещане и намаляване ефектите от екстремните явления е на много ниско ниво – свидетели сме на пораженията, които причиниха пожарите, градушките и наводненията през последните 2 години. Въпреки това, паралелно с превантивната работа за предотвратяване на екстремните събития от всякакъв характер, можем да си дадем сметка за водещата роля на горите – какво значение имат те, в каква посока трябва да се работи за в бъдеще, за да се смекчат ефектите от климатичните промени.

Защо горите могат да бъдат решение за различни проблеми, свързани с климата?

Горите поглъщат една част и отразяват друга част от слънчевата светлина, като по този начин намаляват затоплянето на земната повърхност. Освен това те изпаряват големи количества вода, което предизвиква местно охлаждане. Това намалява значително ефекта на горещите вълни, не само в горите, но и на значителни разстояния от тях.

Изпарената вода се издига, увличайки въздух от околността, който също често е богат на водни пари. Отделените от растенията вещества и фини частици спомагат за образуването на облаци и местни валежи. Това е и научната основа на разпространеното вярване, че “горите привличат дъжда”.

Горите помагат в предпазването от наводнения и поддържането на водни запаси в случай на суша. 

Ако няма гори, почвата изсъхва много по-лесно, което е предпоставка за наводнения. Унищожаването на горите поради пожари или сеч, крие опасност почвата да изсъхне, а така тя губи способността си да задържа водата при по-силни валежи. 

При обилни валежи дъждовната вода се разпределя равномерно от короните на дърветата и пада със закъснение на земята, което предпазва от бързо оттичане и опасности от наводнения. Опасността от наводнения се увеличава след изсичане на горите или след пожари, какъвто беше миналогодишният случай в Гърция. 

Освен сериозни наводнения, в тези случаи има и един значително по-дълготраен отрицателен ефект – отнасянето на почвения слой, което прави възстановяването на гората много трудно, тъй като този слой се образува в течение на столетия. 

Намаляване на опасността от наводнения се подпомага и от способността на горската почва, и специално тази в естествените и разнообразни по структура и състав гори, да може да погълне и задържи големи количества вода за продължително време. 

Задържаната в почвата вода е един от основните естествени резервоари, който е особено важен за осигуряване на вода през лятото и при липса на валежи. Важността на този резервоар ще нараства, отчитайки липсата на големи естествени езера в България и постепенното намаляване на приноса на снега от планините, поради по-късия период, в който се задържа снежна покривка във високите части на планините. 

ПРОДЪЛЖАВА