ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Валентин Симеонов има докторска степен по специалност “Квантова електроника” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”.
От 1980 до 1995 г. е научен сътрудник в Института по електроника в БАН, а от 1995 г. работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария – по разработване и използване оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изследване на химични и физични процеси в атмосферата, включително свързани с климатичните промени.
Основните му научни интереси са в областта на атмосферната химия и физика, но предимно по проблемите на климата.
***
Защо и как страдат горите?
Горите се влияят от човешките дейности от самото възникване на цивилизацията. Това влияние може да е пряко като дърводобив, умишлени горски пожари с цел освобождаване на земя, неправилни лесовъдни практики и др., или непряко чрез климатичните промени предизвикани от човека.
Дърводобивът – промишлен, полулегален или направо криминален, е една от основните заплахи за българските гори. Обществена тайна е, че някои партии използват осигуряването на дърва за огрев, за да печелят избиратели и влияние сред населението в малките населени места.
Тази практика освен това позволява и полулегален добив на ценна дървесина. Нарастващите цени на ценната дървесина са причина за нарастване на дърводобива, като особено потърпевши са старите естествени гори.
Тези гори са особено ценни от климатична перспектива, защото не само поглъщат големи количества от основния парников газ – въглеродния диоксид, но и оказват най-голям регулиращ ефект върху климата.
Освен това старите естествени гори са сложни екологични системи способни да се самоподдържат, самовъзстановяват и разширяват. Те се приспособяват по-лесно към промените в климата от изкуствените иглолистни гори. Практиката за заменяне на естествените гори с изкуствено засадени, основно иглолистни гори, започва в началото на миналия век и е в пика си по време на социализма.
Поради факта, че тези гори са монокултурни, те са по-уязвими от болести и вредители. Освен това те най-често са насадени в неподходящ климатичен пояс. Големите масиви от иглолистни гори, които са пространствено свързани, са много опасни в случай на възникване на пожар, защото той се разраства и разпространява много бързо, а това може да предизвика много интензивни и опустошителни пожари.
Докато прякото въздействие върху горите, при добра воля, може да се намали значително, то ефектите от непрякото въздействие – на климатичните промени е трудно за контролиране.
Тези ефекти са разностранни и в преобладаващите случаи имат отрицателен ефект върху горите. Климатичните промени са по-бързи от скоростта, с която растенията могат да се приспособяват или да бъдат заменени от по-пригодени видове.
По-високите летни и зимни температури са подходящи за развитието на съществуващите и за навлизането на нови болести и вредители. Тези отрицателни ефекти са причина за масово загиване на растения, което от своя страна е предпоставка за спонтанни горски пожари.
Възникването и разрастването на горските пожари до голяма степен е определено от екстремните метеорологични явления и често е част от съставни събития, като комбинация от засушаване и последвала гореща вълна. Пожарите са най-чести по време на горещите сухи периоди, съпроводени обикновено със силен вятър.
Болните дървета, мъртвите гори, сухото време и високите температури правят горите силно податливи на пожари.
Поради климатичните промени горските пожари вече променят характера си, появяват се огнени торнада, а от дима се образуват сухи облаци, които произвеждат мълнии. Тези явления водят до много бързо разпространение на горските пожари на големи разстояния.
Все по-често се наблюдават горски пожари, които преодоляват дори и широки водни прегради, както и такива, които са негасими с познатите ни методи. Големите пожари не подминават дори типове гори, които в миналото са били считани за „негорящи“, като например Амазонската джунгла, в която естествените пожари са били много редки до началото на 70-те години на миналия век.
По-голямата част от пожарите са вследствие на човешка дейност. Опитът на държави, които са успешни в намаляване на предизвиканите от човек пожари, показва, че редовни и разбираеми разяснителни кампании имат сериозен ефект, особено в сезона на пожарите. Прилагането на административни мерки също има реален ефект. Пример в това отношение е френското правило на “трите 30”, при което се забранява достъпа до горите при температури над 30 °C, скорост на вятъра над 30 км/час и влажност под 30%.
Въпреки превантивните мерки, пожари ще възникват все по-често и е особено важно те да бъдат откривани и гасени възможно най-рано.
В това отношение има натрупан сериозен опит от най-често засегнатите страни като САЩ, Франция, Испания, Гърция, които използват многобройни източници на информация и изкуствен интелект за ранно откриване на пожари. Използва се информация от въздушни наблюдения като малки самолети и ръчно управляеми или летящи по зададен път дронове, които са оборудвани с топлинни камери, а също така и спътникови данни и данни от наблюдатели. Въздушното наблюдение с топлинни камери не само позволява ранно откриване на пожара, но често и на евентуален нарушител.
Гасенето на огнището на пожара, възможно най-бързо след откриването му, е критично важно, за да се предотврати неговото разпространение. Това най-бързо и ефективно става чрез гасене от въздуха с малки самолети или хеликоптери.
За съжаление, България е напълно неподготвена, поради малкия брой на специализирани машини, липса на подходящо оборудване на наличните хеликоптери, както и пълното отсъствие на самолети.
Едно решение, възникнало скоро е използването на големи и средно големи многороторни дронове, способни да транспортират до няколко десетки литра вода.
Бързото потушаване на огнищата на пожари невинаги е достатъчно за предотвратяване разрастването им, както виждаме от пожарите по света. Както вече беше споменато, с напредването на климатичните промени, горските пожари стават все по-интензивни и трудни, а в някои случаи дори, невъзможни за гасене. Това налага бързо овладяване и ограничаване на пожара.
Имайки предвид трудния достъп до планинските райони и липсата на достатъчни водоизточници в потенциално засегнатите райони, както видяхме при пожарите в Рила тази година, единственият ефективен начин е гасенето от въздуха. За целта най-често се използват специализирани самолети от типа на Canadair CL-415, способни да заредят за 12 секунди 6 тона вода от открити водоизточници, с които бързо да бъдат третирани засегнатите райони.
Възможно е и добавяне на забавители на горенето, с които да се третират незасегнатите още части от горите и по този начин да се ограничи пожара. България обаче не разполага с нито един подходящ самолет. За сравнение, Гърция използва 17 Canadair, поръчани са още 6 и получава още 2 от общо 12 закупени от Европейския съюз, Хърватия също разполага с 6 самолета и са поръчани 2 нови.
Тази година получихме помощ от Европейския съюз за гасенето на пожарите. Това до голяма степен беше възможно, защото поради дъждовната година в Западна, и отчасти в Централна Европа, нямаше сериозни пожари, но няма гаранции, че ситуацията ще се повтори.
Горите са стратегически ресурс и от тях, без да е преувеличение, зависи съществуването и благосъстоянието на страната. Загубата на голяма част от горите ще доведе до допълнително затопляне и горещи вълни, съпроводени с пожари, суши и ще предизвика драстична липса на вода, като същевременно ще доведе и до по-чести катастрофални наводнения.
