Буковите, дъбовите и иглолистните гори, характерни за нашите ширини, са подложени на натиск от екстремни горещини, продължителни засушавания, горски пожари и вредители, които никога преди не са били толкова агресивни.
Последните проучвания сочат, че дърветата трудно се справят с тази динамика на климатичните промени. Вместо да се разпространяват към по-подходящи, по-хладни райони в планините, горите на Балканите и в други части на Южна и Източна Европа започват да се свиват. В най-горещите и сухи части на региона все повече участъци остават обезлесени.
Учени от различни европейски институти анализират данни за горските територии в България, Гърция, Сърбия, Хърватия и Румъния. Установено е, че дърветата в най-засегнатите от суша и пожари райони загиват масово. По-неочакваното е, че миграция към по-високи планински части, където климатът е по-благоприятен, се случва много по-бавно, отколкото би трябвало.
Препятствия пред естественото разширяване на горите
Дълго време се смяташе, че с повишаването на температурите дърветата ще мигрират към по-високи и по-хладни райони. Реалността в Югоизточна Европа обаче е далеч по-сложна. Дори в обезлесени райони, където пожарите или сечта са разчистили старите дървета, младите фиданки не успяват да се наложат. Причините са комплексни – ерозия на почвата, липса на влага, конкуренция от тревни видове и липса на достатъчно семена.
Доцент Мария Симеонова от Лесотехническия университет в София обяснява: „В планините на Рила, Пирин и Стара планина виждаме, че горите изнемогват. Дори традиционно устойчивите букови и иглолистни гори показват признаци на регрес. Семената не достигат до по-високите зони, а новите растения се задушават от сухите лета.“
Темпото на климатичните промени изпреварва адаптацията
Някои видове като черния бор и мизийския дъб имат потенциал да оцелеят в по-сухи условия, но темпото на климатичните промени е толкова бързо, че естествената адаптация не смогва да навакса. Проучванията показват, че горите в низините, като тези край река Марица, започват да отстъпват, а типичните за тези места върби и тополи също страдат от продължителните засушавания.
Все пак има и светъл лъч. Дървесни видове като косматия дъб и благуна показват по-добра устойчивост. Те се справят по-добре с горещините и сушата, благодарение на дълбоките си корени и способността да регенерират след пожари.
Човешка намеса: Спасителен план за балканските гори
Изводите на учените са категорични: горите на Балканите няма да оцелеят сами. Ще са необходими целенасочени усилия за подпомагане на тяхната миграция и възстановяване. Това включва засаждане на фиданки в по-високите части на планините и използване на видове, които са доказали своята устойчивост към засушавания.
Бъдещето на горите в Европа
Проучванията, публикувани в европейски научни издания, сочат, че горите ще изглеждат различно в бъдеще. Някои видове ще изчезнат от ниските и горещи зони, други ще се преместят нагоре, а трети ще бъдат въведени от хората, за да заменят изчезналите.
„Вероятно ще се наложи активно залесяване, за да запазим горските пейзажи в Родопите, Стара планина и Витоша. Горите на бъдещето ще съдържат различни дървета, приспособени към новите климатични условия“, смята доц. Симеонова.
Ясно е, че времето не е на наша страна. Ако не бъдат предприети спешни мерки, до няколко десетилетия горските екосистеми на Балканите може да се променят до неузнаваемост. Оцеляването на дърветата вече зависи не само от природата, но и от нас, хората.
