Начало на лесоустройството в България

През 2025 година предстои да отбележим редица исторически събития, белязали богатата лесовъдска история на България.

От къде започва всичко… През далечната 1880 г. границите на всички държавни и общeствени гори започват да се описват с Наредба.

Провизионните стопански планове навлизат с „Правилник за прилагане на Закона за горите“ през 1884 г. и включват предвиждания не само за сечта, но и за горските култури, пътищата, промеждутъчните и второстепенни ползвания и други.

Любопитен факт:

• Начало на картографиране на горски територии в България поставя 27-годишния тогава лесовъд инж. Константин Байкушев, който изработва собственоръчно през далечната 1894 г. в качеството му на горски инспектор в някогашния Татар-Пазарджикский окръг, карта в мащаб 1: 42000. 

Едва 45 години по-късно след нея е издадена и първа държавна горска карта на България. В продължение само на няколко години младият и високообразован инж. Байкушев написва и издава 3 книги: „Лесовъдство”, част I, 1889 г., считана за първата книга по лесовъдство в България; „Нашите гори”, 1892 г. и „Т. Пазарджикский окръг в горско отношение”, 1895 г. с известната цветна карта към нея, изготвена през 1894 г.

Няколко години по-късно през 1901 г. е създадено и първото държавно бюро по уредба и измерване на горите в гр. София. Правоприемник на това бюро е днешната фирма „Агролеспроект “ ЕООД.

Целта на лесоустройството е чрез проектиране на основни лесовъдски дейности да се постигне устойчиво развитие на горското стопанство, опазване на биологичното разнообразие и относително постоянство и равномерност на ползването на горските ресурси.

Основна задача на лесоустройството е чрез инвентаризация да се проучат природните и икономически условия, здравословното състояние и екологическата среда на всички гори и земи от горския фонд, външните и вътрешните фактори в инвентаризирания обект, оказващи влияние върху комплексното и устойчиво използване и възпроизводство на горските ресурси, като се посочат начините за тяхното максимално оползотворяване.

Българските гори се нареждат на едно от първите места в Европа по биологично разнообразие. Те се стопанисват професионално и съобразно всички екологични норми. Това показват и данните за тяхното състояние, като за последните 60 години горско дървесния запас в страната се е увеличил 3 пъти. 

Средногодишното ползване на дървесина е около 7-8 млн. куб. м, при средногодишен прираст 13,5 млн. куб. м. С доброто си състояние и голямото биологично разнообразие, над 55 % от горите на България са включени в екологична мрежа Натура 2000.

Горите и горските територии, съгласно годишния отчетен доклад на Изпълнителна агенция по горите за 2023 г., са с площ от 4 280 137 ха.