Децата ви опитат ли веднъж картофи, приготвени по този начин, никога повече не можете да ги залъжете с „Макдоналдс“
В България кулинарна култура няма, категорична е Мариела Нордел, най-атрактивният участник на първия Мастършеф.
За съжаление 500 години турско робство са се оказали пагубни не само духовно, религиозно и политически, но и кулинарно, смята Нордел, цитирана от dnes.bg.
Ето какво казва Мариела Нордел:
Нямаме ясна картина за някакво национално ястие, освен, че прабългарите са държали под седлото си мехове с мляко, което се е превръщало в йогурт – кисело мляко, траките са правели вино, а славяните отглеждали мед и жито. От друга страна турското присъствие, както е модерно сега да се нарича игото, е изиграло и положителна роля, защото е донесло из нашите земи нови, ориенталски вкусове, продукти, техники.
Допреди 100 години така наречената "българска кухня" си е почти 100% кулинарията на Османската империя, като прибавим и свинското. С освобождението започваме, както всички останали, да подражаваме на френското готвене.
Последвалите години на социализма отново дърпат страната назад – къде поради недоимък на продукти, къде поради проповядвания аскетизъм, но гурме изпълненията не са познати, нито ценени.
Едва през 1987 "Шератон" за първи път отвориха истински "гурме ресторант". Оттогава всяка година с изненада откривам, че все повече и повече български шеф-готвачи творят тук и не се отказват, въпреки трудностите и ширещото се "искам кюфтета и кебапчета". И въпреки това, за мен решението не е да имаме десетина добри ресторанта, а масово хората, децата ни, да се възпитават в любов и разбиране към храната.
Докато предпочитаме "МакДоналдс" пред хубавата бабина милинка или пък наричаме марципан имитацията на шоколад, нещата няма да се оправят!
В Белгия всеки селянин знае много повече за маслото, млякото, яйцата, от който и да е средно ниво готвач, професионалист в България. И точно там виждам своята роля и на предавания като моето – не просто да предавам рецепти или да си кълцам марули в някоя кухня, а да показвам, да обяснявам кое, защо, как…
Една рецепта за пържени картофи
Картофите са много пренебрегвани на официални вечери, а всъщност са си гурме деликатес и доста трудоемки за направа, ако се следва оригиналната рецепта.
Първо трябва внимателно да изберете картофите - най-добри са големите твърди картофи с тънка кожица. Избирайте приблизително еднакви по големина. Обелвате ги и ги режете на относително еднакви жулиени.
И сега внимавайте! - НЕ ги мийте, нито ги потапяйте във вода! Вземете голяма кухненска кърпа или хавлия и изтрийте внимателно нарязаните картофи така, че да няма по тях и капчица вода.
Сега идва вторият важен момент - изборът на мазнина. НИКОГА зехтин! Може да използвате или слънчогледово масло, или свинска мас, но оригиналната рецепта е с говежда мазнина, загрята до не повече или по-малко от 180 градуса.
Пържете картофите, докато изплуват на повърхността. Не слагайте по много картофи, защото се слепват. Трябва да им оставите място да дишат. За да станат само леко зачервени и да изплуват на повърхността, ви трябват поне 7 минути. Зависи каква мазнина използвате. Пак ги слагате в хавлия или кухненска хартия и хубаво изтривате този път мазнината от тях. И така, докато изпържите всички.
Слагате ги във фризера да се охладят прилично, ако ще ги сервирате скоро, или в хладилника, ако ще пренощуват. Преди сервиране - загрявате пак мазнината до 180 градуса, картофите трябва да са престояли поне малко извън хладилника и пак подсушени внимателно.
Пържете пак на малки порции около 5-6 минути, докато придобият златист цвят.
Това е! Лошото е, че ако децата ви опитат поне веднъж картофи, приготвени по този начин, никога повече няма да можете да ги залъжете с „Макдоналдс”.
Рецептата, която ви предложих, е авторска и затова трябва да ви кажа, че е на баба Анеке от Белгия! Така приготвените картофи се акомпанират с айоли или майонеза с лайм.
