Според д-р Патрик Макгавърн алкохолът е играл важна роля в общуването на нашите най-древни предци, още от палеолита. Така се е развила речта, изкуството, музиката, религията. Новата книга на д-р Патрик Макгавърн разкрива
по увлекателен начин как и с какво са се напивали нашите предци и ролята на опиянението при появата на речта, изкуството и религията, пише в. "Дейли мейл".
В изданието "Древните напитки: Преоткрити и пресъздадени" специалистът по "алкохолна археология" ни връща към палеолита. Именно тогава според неговите изследвания е станало първото напиване.
Според смелото предположение на Макгавърн, хората са се ориентирали към земеделието не заради зърнените култури като храна, а за да се напиват с тях, когато ферментират. Анализирайки остатъците в съдържанието на древни глинени съдове, американският специалист е успял да възстанови някои стародавни бири и вина, които са били изгубени за историята.
Една от пресъздадените от него напитки се нарича "Докосването на Мидас" и е била открита в погребение в Турция, датиращо от 700 години преди Христа.
Задачата на "алкохолните археолози" е доста тежка, тъй като спиртните напитки лесно се изпаряват с времето. Засега най-древните следи от алкохолна напитка, открита в съд, датират отпреди 9000 години.
Макгавърн изтъква, че алкохолът е играл важна роля в общуването на нашите най-древни предци, тъй като е променял поведението им, свалял е задръжките им и ги е водел към преживявания с променено съзнание. Така се е развила речта, изкуството, музиката, религията.
Според неговата теория нарасналите нужди от зърнени култури за направата на бира е предизвикала уседналостта при хората.
Народът мапуче, обитавал земите на Чили, правел силна алкохолна напитка от картофи още преди 13 хиляди години. Палмовото вино било популярно в Африка и Азия преди 16 хиляди години.
Северният грог бил известен още от бронзовата епоха по земите на Швеция и Дания. Следи от него били открити в датски съд, положен в гроба на жена, облечена в кожи и вълнени дрехи преди 3 500 години.
Едни от най-древните вина изглежда са пиели грузинците преди 8000 години, пише авторът. Той отдава голямо значение на бог Дионисии за развитието на лозарството и винарството по един предсъвременен начин, който дава началото на новите сортове и култа към виното. Но според д-р Патрик Макгавърн, тракийският принос на Балканския полуостров и Гърция е поне с 1 000 години по- млад от грузинските вина.
