Лозето е като малко дете - изисква ежедневни грижи. Виното няма как да се получи, ако не го правиш с любов и мерак, твърдят винари от региона. Гроздето трябва да се бере при захарност от 23-25 градуса.
Съдовете задължително да са измити перфектно. Все повече се ползват пластмасови бидони, те се лъскат до блясък. Виното иска хигиена на 100%, затова много стопани се отказват от дървените бъчви, които не могат да се измият толкова добре, както бидоните.
Често хората не внимават какъв плод слагат в съдовете. Наред с хубавите гроздове се пускат загнили и мухлясали. Трябва да се сортира зърно по зърно, като при чистенето на ориз. Всяка чепка да се оглежда, за да не би по нея да има сухи зърна, а някои слагат дори цели гроздаци, които са съвсем изсъхнали. Това води до неприятен аромат на виното. То няма да се хвърли, ще става за пиене, но е по-добре да се избегнат тези рискове.
Желателно е претакането да става по два пъти на ден. Само тогава напитката на боговете се освобождава от въглеродния двуокис, поглъща чист кислород и се развива правилно. Но не бива и да се „вкара" много кислород, затова е необходимо да се затвори навреме, да се запечата в точния момент след бурната ферментация. Не бива да се допуска киселинността да пада под 4 г/куб. дм. Най-добре е да е 6-7 г/куб. дм.
