Представяме ви една рецепта на журналиста-енолог Пламен Димитров.
Майсторът на перото и на виното описва едно ястие, вдъхновено от Мали, в което влага като подправка стрити на прах, сушени банановите листа, брани в Царево.
Но кой е авторът на рецептата?
През 1998 г. заедно с Бойко Ламбовски създават Международен фестивал "Култура на виното".
От тогава фестивалът има 15 издания, 6 от тях в чужбина. Форумът е известен със своите изложби "История на българското вино" и "Във виното е истината - карикатури от цял свят", както и с международната поетически среща "Пияната метафора".
От 2000 година Пламен Димитров професионално се занимава с винопроизводство.
Можете да го видите на много винени изложения, сред които Дионисиеви дни – Царево. Предстои му да участва в Бургас на Базар на виното, изкуството и любовта от 11 до 15 февруари.
Ето и рецептата, написана като увлекателен разказ от Пламен Димитров:
Картофи с пиле ала Бамбара
Или как Ди Ди Бриджуотър откри в мен сродна душа
Баш в годината на Ваксинацията, някой дълбае личното ми пространство. Направо ме изпържва. Не ми е за първи път. Но Аз съм истински българин, опитен в оцеляването.
Вчера, например, си купих свинско месо от Л..л. То се разпадна в тенджерата, като планктонът на Дончо Папазов, преди 30-40 години, май беше. „Чака ни глад!“, си викам на ум, докато телефонът ми звъни и след минута научавам, че съм голям късметлия, получавам награда, прясно дворно пиле.
Един приятел от село Изгрев се е погрижил за мен. Тези дето цяла година живеят на морето, наистина са щастливи хора.
Веднага отделям пържолките, мариновам ги внимателно в западноафриканска стилистика, виното от мен, черен пипер, вместо палмово масло – малко зехтин, черен пипер, щипка от най- лютия червен, малко стрит чесън и специалната ми подправка - изсушено бананово листо на прах, брано в Царево, макар че градът няма нищо общо със Западна Африка.
На другия ден пържолките затънцуваха в тигана, пък Ди Ди Бриждуотър отново е пристигнала в България, боса, нежна и страстна, сякаш родното и племе бамбара е напуснало за час-два Мали.
Танцуват си пържолките, щипка захар за текстура, и ароматът на подлютен банан изпълва кухнята, Бриджуотър продължава да се усмихва, даже вече се усмихва на мен, защото знам няколко думи от нейния роден език, и преди години, по време на концерта й в София, станах много популярен за няколко минути, защото тя извика „Икакене“, за миг публиката остана безмълвна, и само аз скочих машинално от мястото си е ревнах с пълно гърло „Торосите“.
Научих тези две думи преди много години, бях млад и дори невръстен. Тогава попаднах сред група бамбаристи, които изучаваха тогавашните тайни на профсъюзното дело, беше люта зима, аз с трима приятели съученици на почивка в Тетевен, групата от Мали и моите другарчета всичките чернички, само аз сламено рус като швед, и не е за чудене, че всички ми обръщаха внимание, а Тесалими взе да ме учи на езика бамбара.
Първо назубрих всички еротични клетви, както е обичайно навсякъде, като Тесалими-то ме предупреди, че ако някога попадна в Мали, да не употребявам „Мбибофрокари“, защото се отнасяло за бащата, а това в родината му се възприемало наобратно, като за майката в моята, и можело да ми донесе големи неприятности, даже донякъде фатални.
Ето защо запомних „Икакене“, дума която означава „Как сте!“ и отговорът „Торосите“, което естествено се превежда „Добре сме!“.
Но да се върнем към пилето.
В Мали ядат всичко – птици, риба, говеда, кози и пр., листа от всякакви дървета, плодове, дал Господ, маниоката, соргото, каритето са в основата на всяко ястие, а ресторантите в Бамако/ според Тесалими-то името идва от бамбара, а още и място с много крокодили/, можете да опитате специалитети с месо от антилопа, бодливи свинчета, гигански плъхове, маймуни и крокодили, разбира се. Такаааа!
Значи пилешките пържоли са леко запържени /запечатани/, от тях ухае чудотворно, а вие, предварително сте задушили традиционните зеленчуци /лук, сладки и лютиви чушки- задължително/, положили сте ги вече в дълбок тиган и върху тях, като на канапе, полагате пържолките. Добавяте сол, черен пипер, захлупвате.
И така на бавен огън – докато търпението ви се изчерпи. Знам, знам, откъде бананови листа? Не знам! Оставам на вашето въображение.
А картофите са за камуфлаж!
Три пъти: Наздраве!
Виното е от мен - розе „Стара София“, както е било…
