От 1938 г. досега площта на едно и също жилище е нараснала със 100 %.

Това, разбира се не е реално, а по документи и е свързано с различния начин на площообразуване по нормативните актове, приети през това време.

За тези стандарти говори арх. Валери Левиев на МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОРУМ „МОЯТ ГРАД, МОЯТ ДОМ, МОЯТ БИЗНЕС" за насърчаване развитието на устойчив жилищен сектор в България, който се провежда на 15 и 16 Ноември 2018 в Национален дворец на културата, София.

Конференцията събра водещи строители, архитекти и брокери от страната, ЕС и САЩ.

Вторият ден продължи с дискусионния панел:

„Жилищни политики и доказателствени показатели  – значението на данните и информацията, стандартите, регулацията и организациите за взимане на решения, изпълнение и контрол на жилищните политики“.

Наредба от 1938 г. дава стандат, според който площта на жилището измерва без външните и вътрешни стени, т.е. само „светлата площ“.

През 1970 г. се приема наредба, според която в жилищната площ вече се включват стените, както и 40% от балконите и лоджиите, но без техните външни стени.

Наредба от 1991 г. и ЗУТ от 2003 г. пък указват в жилищната площ да се включат 100% от балкони, лоджии и тераси, заедно с външните им стени.

Темите в панела бяха:

- Институционална координация за генериране на данни и информация

- Ролята на регулацията на професиите за създаване на достоверна база данни

- Регулаторна рамка: стандарти, норми, показатели, индекси за устойчиво градско и жилищно развитие

- Използване на данни за мониторинг на прилагането на политиките,ефективността и иновациите; Примери при оценяване

- Насоки на UNECE / UN-Habitat  за създаване на политики на базата на доказателствени показатели

- UN-Habitat за инициативата City Prosperity Initiative

Текст и снимки: Ирина ГЕНОВА